Щом кацна, той огледа набързо района, но не видя други хора между неподвижните камиони и самолета. Пилотът се завтече към падналия мъж. Човекът беше в делириум и стенеше. Униформата му имаше пагони на полковник и беше покрита с кръв. Лицето му беше обгорено. В документите за самоличност, които намери в един от джобовете му, пишеше, че се казва Едуард Рейли.
Пилотът изтича до един камион с намерението да качи полковника в него и да го откара на сянка, но камионът отказа да запали. Другите превозни средства също отказаха да запалят. При това положение нямаше друг избор, освен да окаже първа помощ на Рейли и да го завлече в един от хангарите.
Там пилотът намери труповете на много военни, покрити с кръв, изтекла от ушите, носовете, очите и устите. Лицата на някои от тях бяха толкова обгорени, че кожата им се беше разпаднала.
Мъртъвците бяха в пози, които подсказваха, че преди да умрат, са се опитвали отчаяно да се скрият от нещо, — бяха сгушени край стените, летателните апарати и оборудването. Поне дванадесет от войниците се бяха застреляли взаимно. Пилотът чу стонове и откри няколко оцелели, до един кървящи, изпаднали в делириум.
Когато докладва по радиостанцията си какво е видял, той получи заповед да изчака. Десет минути по-късно един авторитетен глас му каза:
— Останете на мястото си. Направете всичко възможно да помогнете на полковник Рейли. Не ходете никъде другаде и не влизайте в базата. Два самолета „С-45“ са на път към вас с медицински екип. Щом пристигнат, се върнете във Форт Блис и се явете незабавно да докладвате. Не обсъждайте видяното с никого, освен с преките си началници. Повтарям — не ходете никъде другаде и не влизайте в базата.
Първият „С-45“ действително беше натоварен с медици, но с втория пристигна екип по сигурността, чиято задача беше да провери целостта на подземния комплекс. Той завари вътре същата опустошителна сцена: повечето хора бяха умрели от изгаряния и кръвозагуба, а малкото оцелели стенеха от болка. И пак имаше войници, които, изглежда, се бяха застреляли взаимно. Стените бяха оплискани с кръв.
След три дни въздушната база беше закрита. Официалното обяснение за смъртните случаи беше голямо изтичане на гориво, което е причинило опустошителен огън. Самолетите и останалото оборудване бяха преместени в други бази. Входът към подземния комплекс беше запечатан. Бяха поставени табели, които предупреждаваха нарушителите за неексплодирали бомби.
75.
Локхарт и командосите се отдалечиха тичешком от светлинния лъч. Стиснали здраво карабините си Д4, те стигнаха до дупката, която ракетата беше направила на мястото на бетонната постройка. Под земята се спускаше стълбище, а от осветеното му дъно извираше пушек.
— Носим сълзотворен газ — каза водачът им на сержанта.
Те извадиха противогази от раниците на гърбовете си. После му дадоха знак да се отдръпне и се втурнаха надолу по стълбите.
Локхарт се наведе над дупката, за да се защити от горещината, която излъчваше светлинният лъч.
— Виждам опъната над земята тел! — извика някой.
— Прескочи я! Тъпото копеле е трябвало да я замаскира по-добре!
Тропотът на ботуши продължи надолу по металното стълбище. Миг по-късно изпод земята се разнесе експлозия, която събори сержанта по гръб. „Още една скрита тел!“ — осъзна той. После се стовари върху бетонните отломки и изстена от болка. Писъците от дъното на стълбището постепенно замряха и единственият шум, който остана, беше смесицата от съскане, пращене и бръмчене на светлинния лъч.
И неземната музика, в която имаше нещо зловещо. Локхарт си бе помислил, че тя идва от лъча, но сега, докато се мъчеше да се изправи на треперещите си крака, той си даде сметка, че я чува от дъното на стълбището.
Сержантът вдигна карабината си, приближи се до дупката и погледна предпазливо надолу. Зад пушека се виждаше светлина, която му разкри, че стълбите са се превърнали в хаос от изкривен метал и трупове.
Обзет от ярост, той преметна карабината през рамо. Десният парапет висеше от мястото, на което металът беше заварен за бетона. Локхарт легна върху него и парапетът се разклати. Като сдържаше дъха си и се потеше, той започна да се спуска педя по педя надолу.
Когато стигна дъното, сержантът едва не се разкашля от горчивия дим. Огледа обезобразените тела на командосите и разбра, че с нищо не може да им помогне.