Един ден Уорън беше сам вкъщи — винаги се чувстваше сам, когато беше във всекидневната с дядо си, — и играеше на видеоигра, в която трябваше да лети между реещи се топки светлина. Тогава старецът му изкара акъла, като проговори.
— Светлините.
Момчето изпусна джойстика, обърна се към дядо си и зяпна от изумление.
— Видях ги — каза старецът.
— Можеш да говориш ли? — попита удивено Уорън.
Дядо му сякаш не го чу. Вместо това продължи да говори с дрезгав глас. Имаше много неща, които момчето не разбра, — разни работи за Тексас, въздушна база, светлини и подземен изследователски комплекс.
— Ростов. — Каквото и да означаваше това. — Ушите кървят. Носът. Слъзните канали. Гори. Времето се забързва. Боже, помогни ми. Алис. — Така се казваше бабата на Уорън. Старецът започна да плаче.
Момчето изтича да вземе един пакет с книжни кърпички и избърса брадатото лице на дядо си.
— Всичко е наред, дядо. Аз ще ти помогна. Какво се опитваш да ми кажеш?
Старецът спря да говори. Няколко дни по-късно Уорън си даде сметка, че докато бършеше сълзите му, беше застанал пред топките светлина на екрана.
Родителите му помислиха, че лъже.
— Не, говори цели пет минути — настоя Уорън.
— За какво?
Той им каза.
— Светлини — повтори замислено баща му. — Майка ми е разправяла за проучването, което е извършвал в Тексас, нещо за някакви светлини.
— Тексас ли?
— Близо до един град насред пустошта на име Ростов. Неговият баща също се е занимавал с разни светлини. Още по време на Първата световна война. Така и не разбрах за какво става въпрос.
— Нямаше ли някакви негови писма? — попита майката на Уорън.
— Писма?
— Които баща му е писал на майка му. Спомням си, че Алис ни ги е показвала. Според нея Едуард пазел всичко, свързано с баща му, защото е изчезнал още когато е бил невръстно бебе. Някои писма бяха от Франция, от времето на Първата световна война. В тях се споменаваше за светлини.
— Да, сега си спомням. Къде прибрахме нещата на татко?
След двадесетминутно търсене намериха писмата на дъното на една кутия в килера. Занесоха ги във всекидневната и се скупчиха около белобрадата фигура в люлеещия се стол.
— Да, вижте това — каза бащата на Уорън. — „Сънувам светлините. Нямам търпение да се върна и да ги намеря“. 20 януари 1918 г. Леле! Татко, какво знаеш за това?
Но старецът отново беше изпаднал в кататония.
На следващия ден, докато Уорън играеше следобед на видеоиграта, дядо му посочи реещите се светлини и започна да разказва една история, която пазеше в себе си от 1945 година, — история за таен подземен комплекс под изоставена въздушна база в Тексас и за оръжие с неизвестна сила.
Уорън беше омагьосан от разказа. Имаше чувството, че космите по ръцете му настръхват от електричество. След този ден той започна да казва на приятелите си, че баща му е възложил да свърши някаква домакинска работа. След това се прибираше бързо вкъщи и пускаше видеоиграта. Реещите се топки светлина се появяваха, а неговият дядо му разказваше все повече и повече за светлините.
Но един ден, когато момчето се прибра забързано вкъщи, майка му го посрещна на вратата и му каза да не вдига шум, защото дядо му спи в спалнята. Това го разочарова, понеже то искаше да научи още за светлините и за събитията, разиграли се през онази ужасна сутрин през 1945 година.
Поигра на една видеоигра, отегчи се и реши да види дали дядо му не се е събудил. Отвори вратата на спалнята, но леглото беше празно. Един от прозорците зееше.
Обади се на майка си и тя дойде веднага. Качиха се в колата и обиколиха всички улици на Форт Браг, но така и не го откриха. Военните полицаи се включиха в търсенето. След тях и цивилната полиция започна да претърсва болници, приюти, църкви, паркове.
Ала дядото на Уорън беше изчезнал вдън земя.
— Как, по дяволите, е възможно един старец да изчезне? — чудеше се бащата на Уорън.
— Мисля, че знам къде е отишъл — каза момчето.
— Може да е разбрал къде е погребана Алис и да е решил да посети гроба й — предположи майка му.
— Не. Отишъл е в Ростов — настоя Уорън.
— Ростов? В Тексас?
— Във въздушната база, в която е пострадал. Говореше непрекъснато за нея. Мисля, че е отишъл точно там.
— Как може един възрастен човек да стигне до Тексас?