На известно разстояние пред тях, зад нещо, което приличаше на исторически паметник, Дан видя ниска дървена постройка. Тя имаше плосък покрив и приличаше на крайпътен щанд за зеленчуци. В случая обаче тази част от постройката, която гледаше към пътя, беше затворена, а отворената част гледаше към ограда, зад която започваше пасище. Пейдж нямаше никаква представа за какво би могло да служи подобно нещо.
Синият „Сатурн“ на Тори беше паркиран до него.
— Аха, раничко е дошла — отбеляза Костиган.
Те отбиха от пътя и спряха зад сатурна. Дървената конструкция имаше странична стена, която пречеше на Дан да види дали Тори е вътре. Но пък не позволяваше и на нея да съзре полицейската кола.
— Предполагам, че е решила, че е по-добре да чака тук, отколкото в мотелската си стая — каза възрастният мъж.
— Това ли е наблюдателната платформа, за която ми споменахте?
— Да, където я е намерил моят заместник.
Пейдж протегна ръка към вратата на патрулката.
— Почакайте — спря го Костиган. — Няма да отнеме много време. Слънцето почти е залязло. Щом се мръкне, ще разберете всичко.
Дан го изгледа втренчено.
— До този момент изпълнихте исканията ми. Толкова ли е трудно да изчакате още десет минути?
— Ала защо да стоим, докато проклетото слънце залезе?
— Изяжте си хамбургера, преди да е изстинал. Обещавам ви, че нощта ще бъде дълга.
14.
Ърл Халоуей седеше в снабдената с климатик зала за наблюдение и гледаше многобройните монитори, които показваха различни места от района на обсерваторията. Тагард се беше настанил до него и дъвчеше шоколадово десертче. Залязващото слънце хвърляше оранжеви отблясъци върху наредените в редица сателитни чинии. След малко, когато притъмнееше съвсем, образите щяха да станат зелени, защото щяха да се задействат топлинните сензори на камерите. Животните и хората щяха да светят в яркозелено, но в момента не се виждаше нито една крава или заек.
Халоуей взе спортното списание, което четеше Тагард. На всяка минута хвърляше поглед към мониторите. Навън всичко беше спокойно. Винаги беше спокойно, което, разбира се, беше хубаво, особено в сравнение със засадите и крайпътните бомби, които трябваше да избягва в Ирак. Но, всемогъщи боже, тази работа беше ужасно скучна.
В другия край на коридора се затвори врата.
— Ей сега се връщам — каза Ърл на партньора си.
Тагард кимна и захапа отново десертчето.
Халоуей излезе от залата за наблюдение и тръгна по коридора към вратата, която беше чул да се затваря. Знаеше коя е, защото всяка нощ беше една и съща врата — онази, на която пишеше „Анализ на данни“.
„През деня Гордън оставя вратата отворена, но нощем винаги я затваря. Защо? Какво крие?“
Подтикван от изпепеляващата скука, Ърл хвана дръжката и отвори. Стаята беше изпълнена с приглушеното бръмчене на електронните устройства, които заемаха стените, както и с още по-недоловимите вибрации, дето усещаше навсякъде из обсерваторията. Той ги ненавиждаше, защото смущаваха съня му.
Върху плешивата глава на Гордън имаше радиослушалки. Седеше зад едно бюро с гръб към вратата и изучаваше редици от цифри върху един компютърен екран.
Когато Халоуей се приближи, анализаторът усети движението и погледна към него. Изненадан да го види, той свали слушалките и побутна очилата си към горната част на носа.
— Не съм ли заключил вратата? Смятах да я заключа.
— Просто проверявам дали всичко е наред.
— Наред е, разбира се. Защо да не е? — попита отбранително Гордън.
— Затова ми плащат — да проверявам.
Ърл чу някакъв шум от слушалките, които плешивият беше оставил на бюрото. Беше слаб в сравнение със звуците, които се разнасяха от тонколоните този следобед. Въпреки това той беше убеден, че сега шумът е съвсем различен — вече не приличаше на постоянно прашене, а на поредица от колебливи тонове с различна височина, като някои се усилваха, а други затихваха.
Те трептяха леко и чувствено. Бавният им възбуждащ ритъм го накара да пристъпи напред.
— Прилича на музика — отбеляза той.
— Не искам да бъда груб, но трябва да си вървиш — нареди анализаторът. — Имам работа.
Халоуей вдигна ръце.
— Разбира се. Извинявай, че те обезпокоих, Гордън. Както казах, просто проверявах дали всичко е наред.
Щом отстъпи назад, шумът от слушалките се промени отново и заприлича още повече на музика. Музика, каквато не беше чувал никога преди.