— Мисля, че има полицейска радиостанция!
— Какво?
— Променя посоката си всеки път, когато ми съобщите, че сте блокирали някоя улица! Сигурно ни подслушва! Сега завива в паркинга на „Лоу“!
Клиентите, излизащи от големия железарски магазин, хукнаха настрани, за да избегнат пикапа, който ускори към киното в края на паркинга и изчезна в подземния гараж.
Дан започна да описва кръгове, като се оглеждаше за мъж в бяла тениска, който ще се опита да избяга пеша от гаража. Но през юни много мъже носеха бели тениски, а и от тази височина беше почти невъзможно да се различат цветовете на дрехите. А и шофьорът можеше да принуди някой да му даде дрехата си и да се измъкне, без да привлича внимание.
Пейдж продължи да кръжи в небето.
От гаража изпълзя една лека кола.
Той разглеждаше дребните фигури на пешеходците, които вървяха към входа на киното. Търсеше някой, който да крачи бързо.
От гаража излезе джип.
„Може да смени превозното средство също толкова лесно, колкото и тениската си“ — осъзна Дан.
От гаража се показа някаква спортна кола.
Пилотът продължи да наблюдава трите превозни средства, като ги описа на полицаите. Първият автомобил влезе в една алея и зави наляво към „Серилос Роуд“. Джипът пое по същата алея, но зави в противоположната посока към една странична улица. Спортната кола се насочи назад към паркинга пред железарията.
Три различни посоки.
През това време патрулните коли обградиха района. Пейдж видя проблясващите лампи на покривите им и си представи воя на сирените им.
От подземния гараж не излязоха повече автомобили. На паркинга пред железарския магазин една патрулка спря спортната кола. Пилотът премести погледа си върху първия автомобил, който беше напуснал гаража. Беше спрял на кръстовището при „Серилос Роуд“, неспособен да открие пролука в трафика. За разлика от него джипът не срещна никакви препятствия, докато се придвижваше бавно по алеята към страничната улица.
Дан се довери на интуицията си и реши да проследи джипа. Спусна се тридесет метра, без да прави нищо драстично, което да е в противоречие с разпоредбите на ФАА1, но въпреки това движението надолу накара мотора му да изръмжи по-силно.
Джипът като че ли увеличи леко скоростта си.
Пилотът сниши самолета с още тридесет метра, карайки мотора да изръмжи още по-силно.
Джипът се понесе по-бързо.
— Той е под мен, в джипа! — извика Пейдж в микрофона и реши да провери предположението си, като се сниши с още тридесет метра. Следеше дали ще има някаква реакция.
Имаше. Джипът увеличи рязко скоростта си и поднесе, докато завиваше в една странична улица.
— Насочва се към „Еърпорт Роуд“!
Автомобилът се устреми по многолентовото шосе, движейки се на зигзаг из трафика, а скоростта му беше толкова безразсъдна, че другите коли се отклоняваха, за да му направят път. Две от тях се сблъскаха. При всяка рязка смяна на платната джипът се разклащаше леко — беше по-нестабилен от пикапа.
Дан погледна към другия край на „Еърпорт Роуд“ и се ужаси. Видя от една бензиностанция да излиза цистерна с бензин. „Мили боже…“
Джипът смени отново платната, наклони се от резкия завой и едва не се преобърна. Шофьорът се опита да намери пролука в трафика, ала, изглежда, завъртя твърде силно волана. Автомобилът се наклони още повече, задържа се за миг на две колела и падна на една страна.
След което започна да се плъзга по пътя сред фонтан от искри.
Летеше право към цистерната.
В следващата секунда се блъсна в нея, проби дъното й и искрите възпламениха шурналия бензин.
Лумнаха пламъци.
Последва експлозия. Самолетът се разтърси от ударната вълна. На Пейдж му трябваха няколко секунди, за да се окопити и да извика по радиостанцията екип на Бърза помощ. Черен дим се стелеше край него.
2.
В брифинг залата имаше черна дъска, а пред нея — няколко редици метални столове. Бръмчащите на тавана флуоресцентни лампи караха всички да изглеждат бледи, докато шефът на полицията изслушваше докладите им. Пейдж погледна през прозореца и видя на паркинга пред полицейското управление няколко подвижни телевизионни станции.
— Добре, казахте ми всички правилни неща, които сте извършили. Тогава къде допуснахте грешка? — попита началникът. — Пресконференцията е след петнадесет минути. Не искам изненади.
— Ние не го преследвахме — заяви Анджело, един от полицаите. — Не сме застрашили живота на цивилни граждани. Единственото, което направихме, беше да се опитаме да го изпреварим и да му препречим пътя.