Той се обърна отново към посоката, в която жената гледаше, но не видя нищо друго, освен тъмното пасище, блестящите звезди и още едни фарове вдясно на пътя от Мексико.
— Тори, в какво се взираш?
Никакъв отговор.
Като пристъпи по-близо, Пейдж се озова на няколко крачки от нея. Видя с периферното си зрение, че Костиган се придвижи към тях и се облегна на друг стълб. Димът от цигарата му се носеше във въздуха.
Внезапно Тори проговори.
— Не са ли красиви? — попита тя.
— Кои? — Дан се обърна към тъмното пасище и се съсредоточи. — Какво виждаш?
— Не ги ли забелязваш?
— Не.
Пейдж едва чу гласа й заради шума от дразнещите разговори зад гърба му.
— Тогава не трябваше да идваш.
Слисан, той седна до нея.
Началникът на полицията се размърда отново.
Тя продължаваше да не го поглежда.
— Какво очакваше да направя? — попита я Дан, като се опитваше да говори спокойно. — Замина, без да ми кажеш нищо. Нямаше те никаква цели два дни. Уплаших се, че ти се е случило нещо лошо. Когато разбрах, че си тук… Едва ли си очаквала, че ще си остана вкъщи.
На наблюдателната платформа се качи цяла тълпа — нозете на новодошлите тропаха по дървения под, а гласовете им отекваха в заграденото пространство.
— Нищо не виждам — заяви един от тях. — Ама че тъпотия.
— Чакайте! — извика някой пред оградата. — Там!
— Къде?
— Ей там! Вижте! Четири са!
— Да! — възкликна някаква жена.
— Нищо не виждам, мамка му — обади се един тийнейджър.
— Там! — извика друг.
При всяко възклицание тълпата се раздвижваше и се обръщаше. Мърморенето спря, докато хората съсредоточаваха цялото си внимание върху гледката. Ала после започна отново, защото някои не виждаха нищо. Сред тях беше и Пейдж.
— Сигурно се бъзикате с мен — оплака се друг тийнейджър.
Коментарите на хората продължиха. Някои бяха възторжени, други разочаровани. Имаше и гневни.
Дан чу шепота на Тори:
— Смущенията продължават по няколко часа.
Той я изгледа озадачено. Поседяха известно време мълчаливо и когато част от зяпачите започнаха да се разотиват, фаровете на колите им разкриха колко напрегнато се взираха в мрака очите й. Червената й коса беше прибрана зад ушите и подчертаваше привлекателните черти на лицето й. Прииска му се да я докосне по бузата.
— После нещата си идват на мястото — продължи Тори — и можеш да им се насладиш спокойно.
— Искаш ли да постоя тук и да изчакаме всички да си тръгнат? Тогава ще ми ги покажеш.
Тя кимна утвърдително.
Пейдж леко потръпна. В съзнанието му се въртяха въпроси, които не можеше да зададе.
Облегнат на близкия стълб, Костиган хвърли цигарата си и я смачка с ботуш, без да откъсва поглед от тях.
— Когато бях на десет години, родителите ми ме взеха на екскурзия — каза Тори, като се взираше в мрака.
Гласът й заглъхна.
Дан не разбираше защо му разказва тези неща. После тя сякаш си спомни нещо и продължи шепнешком.
— Тогава живеехме в Остин и пристигнахме в тази част на Западен Тексас чак привечер. — Тя наведе глава, взирайки се в далечината. — Баща ми искаше да посети свой братовчед, който наскоро беше започнал работа в едно тукашно ранчо. Братовчедът щеше да остане в района само за няколко месеца. — Тори отново млъкна за миг, после додаде: — Както знаеш, всички роднини на баща ми бяха авантюристи.
„В това число и той“ — помисли си Пейдж, но не я прекъсна. Баща й беше зарязал семейството си, когато Тори била на шестнадесет.
— Минахме оттук с колата — поясни тя.
Радостните възклицания на тълпата се смесиха с негодуванието от настъпващия студ. Усещаше се нетърпението, което някои хора изпитваха, защото не виждаха това, което другите твърдяха, че виждат. Беше много шумно и на Дан му беше трудно да чува думите на Тори, но не смееше да я помоли да говори по-високо, защото се страхуваше да не постигне обратен ефект.
Тя продължи:
— Още по онова време тук имаше две обществени тоалетни. Пишкаше ми се и когато ги видях на светлината на фаровете, извиках на татко да спре, но той бързаше да види братовчед си. Щеше да продължи, ако майка ми не беше настояла. Втурнах се в една от тоалетните, а когато излязох, баща ми ме чакаше нетърпеливо до колата. Нещо ме накара да погледна към пасището и тогава ги видях.
— Какво съзря?