И застина…
Стрелецът гледаше към очертаващия се в тъмнината голям бял силует, от чиято вътрешност се разнасяха хленч и ридания на хора.
Туристическият автобус.
„Боже мой!“ — помисли си Пейдж. Много от разочарованите се бяха върнали по седалките, преди да започне стрелбата.
Стрелецът, който все още бе обърнат с гръб към него, тръгна към автобуса. Разглеждаше съсредоточено тъмните му стъкла. После изправи рамене и сякаш обзет от енергия, пое с решителни крачки към новата си цел, прескачайки труповете по земята. Когато заобиколи преднината на автобуса и изчезна от другата му страна, където се намираше вратата, Дан се изкуши да притича до Костиган и да вземе пистолета. Но звукът от стъпките му върху чакъла едва ли щеше да остане незабелязан. Шансът да стигне до оръжието, преди мъжът с автомата да го чуе и да започне да стреля по него, беше минимален.
В този миг стрелецът удари с юмрук по вратата на автобуса.
— Отворете! — изрева страховито той.
Пейдж пристъпи заднешком край дъсчената стена на наблюдателната платформа. После се насочи към обгърнатия в тъмнина път, по който можеше да се приближи незабелязано до автобуса.
— Отворете проклетата врата!
Дан стигна до пътя и закрачи бързо по него — маратонките му не издаваха никакъв шум.
В този миг се разнесе звън на метал. Стрелецът беше открил огън по автобуса. Куршумите на автомата можеха да пробият ламарините с лекота и да покосят скупчените вътре човешки тела. Дан изтръпна от мисълта каква касапница щеше да настане след малко…
Екна нов изстрел. Някой изпищя.
Пейдж свърна от пътя към автобуса и забави ход.
Следващият изстрел бе последван от ужасен вик. Един от прозорците се пръсна и стъкълцата се посипаха по чакъла. Уплашените гласове на хората прозвучаха по-силно.
В същия миг Дан чу друг, още по-обезпокоителен шум — шуртенето на течност по земята. Разнесе се миризма на бензин.
— Идват от пъкъла! — изкрещя стрелецът. — И ще се върнат там!
Ноздрите на Пейдж потръпнаха. Той знаеше от обучението си в полицейската академия, че изстрел по резервоара на едно превозно средство може да предизвика пожар и експлозия единствено във филмите. Този тип можеше да стреля по резервоара на автобуса цяла нощ, но освен да го направи на решето, друго нямаше да постигне.
Течността продължаваше да се плиска по чакъла. Миризмата на бензин се усили.
Пейдж се наведе и предпазливо пристъпи напред, като се надяваше, че силуетът му ще остане незабележим в тъмнината. Надникна иззад автобуса и видя мъжа, който беше погълнат от стрелбата по резервоара и не обръщаше внимание на нищо друго. Внезапно онзи отстъпи назад и застана до локвата бензин, която се бе образувала върху чакъла.
„О, боже, да не би…“
Стрелецът остави автомата и извади кутия кибрит от джоба на ризата си.
Дан се втурна към него.
Мъжът измъкна една клечка и я драсна в кутията. Тя се запали.
После чу стъпките на Пейдж и се обърна. Светлината от пламъчето хвърляше сенки по лицето му, които подчертаваха зловещия му вид. Очите му отразяваха блясъка и сякаш пламтяха.
Той запали цялата кутия.
Дан се хвърли към него, като крещеше с всички сили, за да отвлече вниманието му от кибрита.
Лудият пусна горящите клечки миг преди Пейдж да го блъсне с цялата си тежест. Докато двамата падаха, Дан се помоли те да угаснат, но чу зад гърба си съскане и пращене. Нощта се озари от пламъци. Лъхна го вълна от горещ въздух.
Обзет от ярост, той блъсна главата на мъжа в чакъла. Чу се глухо хрущене. Ала лудият само изръмжа и замахна с ръката си толкова силно, че отхвърли Пейдж настрани. Беше едър и мускулест, силата му беше изумителна. А и навярно се намираше под влиянието на някаква дрога.
Пламъците се извисиха и обгърнаха част от автобуса. Дан запълзя трескаво назад, за да ги избегне.
Прозорците започнаха да се пръскат от горещината, биковете на затворените вътре хора станаха истерични. Дан видя, че стрелецът посяга към автомата си, скочи на крака и отново се хвърли към него. Сблъсъкът беше толкова силен, че запрати и двамата далече от автобуса.
Паднаха върху чакъла, вкопчени един в друг. Пейдж, който се озова отгоре, опита да забие юмрук в адамовата ябълка на противника си, но мъжът се извъртя рязко и избегна удара. После замахна на свой ред и удари Дан в рамото с такава сила, че го отхвърли от себе си. Пейдж изстена и протегна крак, за да спъне стрелеца, който се втурна към оръжието си. Мъжът се строполи тежко на земята.