— Какво?
— В околностите на някакво градче на име Ростов. Намира се на приблизително триста и двадесет километра югоизточно от тук. Информаторът ни от Магистрална полиция твърди, че са били простреляни поне двадесет души, повечето от тях — смъртоносно. Случило се е до някаква крайпътна туристическа атракция.
Брент пристъпи към режисьора. Масовото убийство на пет или шест души с огнестрелно оръжие си беше гореща новина дори и в тези странни времена. Но двадесет?
— Кой ги е убил? — попита Шарън.
— Стрелецът не е бил идентифициран. Изглежда, някаква жена го е застреляла на местопроизшествието.
— Жена? — „Историята става все по-интересна“, помисли си Лофт.
— Все още чакаме подробностите. Но не искам зрителите ни да научат цялата информация от Си Ен Ен или „Фокс“. Това е новина от Западен Тексас. Емисията ни се нарича „Първи от мястото на събитието“ и, ей богу, ние ще защитим името й. Шарън, искам да се върнеш в ефир с „горещи“ новини. Информаторът ни в Магистрална полиция се съгласи да даде телефонно интервю по време на извънредната емисия. Брент, хеликоптерът те очаква. Заминаваш незабавно за Ростов. Разбери какво се е случило. Да се надяваме, че ще бъдеш готов с репортажа, когато Шарън пристигне с телевизионния екип на сутринта.
Репортерката се втурна към бюрото си, а режисьорът извика след нея:
— Шарън, ще предаваш на живо от Ростов през целия ден. Утре вечер ще завършиш с картина от мястото, където е станала стрелбата. Това ще бъде специално предаване и ще вдигнем много шум около него. Дай всичко от себе си. Не искам да изглеждаш уморена.
— Значи ще водим репортажа заедно с Шарън? — попита Лофт, като си представяше колко впечатляващо ще изглежда това в работното му портфолио6.
— Не, Шарън ще бъде водеща. Ти ще й подготвяш информацията. Ако проучваш фактите през цялата нощ и през целия ден, по време на предаването утре вечер ще изглеждаш, сякаш те е драла котка. — Режисьорът натърти на думата „котка“, но Брент се опита да си внуши, че само така му се е сторило. — А сега побързай, че хеликоптерът те чака.
— Но аз трябва да отскоча до вкъщи, за да си сложа други дрехи — възрази Лофт. — Този костюм ще стане на нищо до утре.
— Нямаш време. Настоявам да си на местопроизшествието преди онези проклети репортери от Си Ен Ен. — Режисьорът му обърна гръб и се насочи към тримата оператори в студиото. — Кой иска извънредна работа?
— Аз — отговори женски глас. — Колата ми има нужда от нови спирачки.
Когато жената се появи иззад апаратурата, Брент видя, че това е симпатичната операторка с латиноамерикански произход, която наскоро се беше присъединила към екипа им. Казваше се Анита еди-коя си. Беше на двадесетина години, ниска и със спортна фигура, с блестяща тъмна коса, прибрана в конска опашка. Носеше туристически обувки и панталони с два пъти повече джобове от обичайното. Ризата й също изобилстваше с джобове.
— Вземи камера и единия от микробусите — инструктира я режисьорът. — Заминаваш веднага за Ростов. По това време на нощта вероятно ще успееш да стигнеш дотам за два часа и половина.
— Даже за по-малко — заяви убедено Анита.
— Както и да е. Не ме интересува колко глоби за превишена скорост ще отнесеш. Само не потрошавай микробуса. Трябва да си близо до Ростов по времето, когато Брент ще е приключил с въздушните снимки на местопрестъплението и с първите коментари.
— Един момент — намеси се Лофт. — Значи трябва да снимам с камерата на хеликоптера, така ли?
Режисьорът не му обърна внимание и продължи да говори на операторката.
— Много е възможно труповете още да не са преместени. Щом хеликоптерът свали Брент долу, двамата с него ще започнете да интервюирате полицаите и всеки свидетел, когото намерите. Брент, казах ти да се размърдаш. Ако отразим събитието от всеки възможен ъгъл, от Си Ен Ен няма да си направят труда да изпращат там свои хора. Вместо това могат да откупят от нас репортажите на Шарън. Все пак не можем да се състезаваме с тях по рейтинг.
22.
Тайнствената музика се усилваше и затихваше, витаене във въздуха и се носеше плавно. Изпълнявана от инструменти, които Халоуей още не можеше да разпознае, бавната, чувствена мелодия премина в по-нисък регистър. Той си представи, че танцува с най-красивата жена, която някога е срещал. Долови дъх на канела в косите й и усети вкус на портокалов сок и водка.
В стаята вече бяха седем души: Ърл и партньорът му Тагард, още една двойка пазачи, които бяха напуснали залата за наблюдение, за да чуят музиката, и анализаторът Гордън, към когото се бяха присъединили още двама души.
6
Съвкупност от документи (дипломи, сертификати, награди, удостоверения), отнасящи се за определен човек. Целта им е да потвърдят достоверността на фактите от биографията на кандидата за определено работно място. — Б.пр