Междувременно телевизионният репортер се обърна към зрителите:
— Както виждате от суматохата, събитията се развиват бързо. Тъй като новинарската емисия „Първи на мястото на събитието“ започна да предава на живо последиците от касапницата рано тази сутрин, очите на цялата нация се насочиха към това тихо тексаско градче. Изглежда, мотивът на стрелеца е било религиозното пристрастие към тайнствените ростовски светлини, които са привлекли жертвите тук предната вечер. Свидетели твърдят, че той е крещял: „Вие сте демонски изчадия. Вървете се обратно в ада!“, преди да обърне автомата си тях.
Странните обстоятелства около неговото буйство подтикнаха много хора да започнат по-рано уикенда си и да дойдат тук, за да задоволят любопитството си към необяснимите светлини, които са провокирали лудостта на убиеца. Тези светлини са виждани на това място от незапомнени времена. Тази вечер по време на специалната ни емисия в 21:00 часа ще направя всичко възможно да ви ги покажа и да ви обясня какво представляват те. Преди това, в емисиите ни в 17:00 и 18:00 часа, ще видите съвместните ни пространни репортажи с Шарън Ривера. Случайният свидетел, който е застрелял убиеца, е жена. Полицията не е разкрила нейната самоличност, но аз ще направя всичко възможно да разбера коя е тя и да бъда първият, който ще разговаря с нея. За вас предаде Брент Лофт. Ще се видим отново в…
— Мамка му — изруга Пейдж.
Той погледна през прозореца. Предишната вечер пътят пред мотела беше почти пуст. Сега по него се нижеше поток от коли, отправили се по посока на наблюдателната платформа.
Даде си сметка, че ключовете от джипа на Тори са още в джоба на джинсите му. Дан изхвърча от рецепцията, качи се в сатурна и изчака пролука в трафика, която му позволи да тръгне в обратната посока — към града. Това платно на пътя бе празно.
Предишната вечер паркингът пред „Риб Палъс“ беше почти пуст, но сега бе претъпкан с автомобили, сред които имаше няколко пикапа. На таблото на много от тях се виждаха талони на агенции за отдаване на коли под наем. Полицейските патрулки се бяха скупчили в единия край.
Пейдж влезе забързано в заведението, където го посрещна шумна глъч. След като разгледа оживените хора по масите и в сепаретата, мярна червената коса на Тори. Тя пиеше кафе на бара. Пред нея имаше празна чиния.
Всички места наоколо бяха заети, ала жена му седеше края на плота, така че можа да отиде и да застане до нея.
Тори погледна към него, но не каза нищо. Не беше сигурен дали тя бе разтревожена заради предишната нощ, или защото отново й досаждаше.
— Добре ли си? — попита я тихо.
— Ключовете за колата ми са в теб.
— Снощи неволно съм ги сложил в джоба на джинсите си. Извинявай. — Той й ги подаде.
— Спеше толкова дълбоко, че не исках да те будя, като бъркам из джобовете ти — каза Тори.
— Всичко щеше да е наред. Нямаше да имам нищо против да ме събудиш. Трябва да…
— Да поговорим… Да, така е. — Тя бръкна в чантата си и сложи пари върху сметката, оставена от сервитьора.
Въздухът бе изпълнен с миризмата на хамбургери и пържени картофки, което му напомни, че за последно е ял по-предната вечер. Ала храната бе последното нещо, което го интересуваше, когато я последва навън.
— Къде е колата ми? — попита Тори, като се озоваха на паркинга.
— Ей там. На втория ред.
Минаха още автомобили по посока на наблюдателната платформа.
Когато жена му седна зад волана, Дан се настани на пасажерската седалка, мислейки, че ще останат на паркинга, докато направи всичко възможно да я накара да му обясни защо го бе напуснала. Тя обаче откри пролука в трафика и се присъедини към колите, отиващи към наблюдателната платформа. Не каза нито дума.
— Моля те — рече той, — помогни ми да разбера.
— Имам рак на гърдата — отговори Тори.
Пейдж внезапно усети студ. Шокиран, той успя само да попита:
— Колко е напреднал?
— Ще ме оперират следващия вторник. В Сан Антонио.
— В Сан Антонио?
— Онколожката ми в Санта Фе назначи операцията. Намерението ми е да остана в дома на майка ми, но не да й го кажа по телефона. Исках да го направя лично.
Дан се почувства зашеметен.
— Защо не ми каза? Откога знаеш?
— Резултатите от биопсията излязоха миналата седмица.
— Направили са ти биопсия? — попита невярващо той. — Нямах представа.