А сега Тори имаше рак.
— Да мисля позитивно? — Той поклати глава. — Не съм сигурен, че знам как се прави това. Но аз също видях светлините. Това сигурно има някакво значение.
Жена му не отговори.
— Ще ги гледаме заедно — каза Пейдж с надежда. — Ще се науча от теб.
Чу далечното бръмчене на хеликоптери. Отпред три от тях кръжаха на безопасно разстояние един от друг. Отстрани и на трите бяха изписани с големи букви имената на телевизионните канали, на които принадлежаха. Камерите на носа им бяха насочени към колоната от автомобили.
Близо до наблюдателната платформа пред загражденията и полицаите, които ги охраняваха, се беше събрала тълпа. Някой продаваше храна от камион, на който пишеше „Най-добрите тако7 в Тексас“. Репортери стояха пред камерите си край новинарски бусове със сателитни антени на покривите. Дан позна репортера, когото бе видял по телевизията в канцеларията на мотела онзи със смачкания костюм.
— Тори, не спирай — предупреди я той. — Телевизионните журналисти знаят, че убиецът е застрелян от жена. Рано или късно ще открият, че си била ти. Никога няма да те оставят на мира.
Но тя сякаш не го чу. Просто гледаше втренчено към полето, където бе видяла светлините.
— Те го разрушават — каза Тори.
27.
Когато слънцето започна да се спуска на запад, хеликоптерът „Блек Хоук“ летеше в небето с 260 километра в час. Без да обръща внимание на приглушеното вибриране на моторите, полковник Уорън Рейли погледна наляво към планините Дейвис, които се издигаха успоредно на хоризонта. Минута по-късно се взря напред към облаците, които се носеха от Мексиканския залив.
Долу, на покритите с рядка трева поля, които сякаш се простираха до безкрая, пасяха стада говеда.
— Голяма страна — прозвуча гласът на пилота в слушалките на Рейли.
— Някои фермери притежават по половин милион акра земя — каза полковникът в микрофона си. — Доста голямо уединение.
В шест часа сутринта Рейли и неговият екип бяха излетели от летище „Глен Бърни“, близо до седалището на Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд. Самолетът им „Фалкон 2000“ бе собственост на Командването за военно разузнаване и сигурност на Съединените американски щати (INSCOM), но беше регистриран на името на фиктивна гражданска корпорация. С него прелетяха две трети от континента до военновъздушната база във Форт Блис, в Ел Пасо, Тексас. Там взеха оборудването, което Рейли бе поръчал да ги чака. Освен това към тях се присъединиха двама членове на екипа. Единият беше водач на куче. Другият бе немска овчарка.
Хеликоптерът, на който се прехвърлиха, не беше накичен с оръжия. Представляваше транспортен вертолет без драматично изглеждащите установки за изстрелване на ракети и картечници „Гатлинг“ и нямаше да привлече внимание. Макар че това бе почти без значение за този район, където по-голяма част от тези, които щяха да го видят, бяха говеда и койоти.
Той погледна часовника си.
— Трябва да сме там всеки момент.
— Точно по график. — Пилотът посочи с ръка напред към някакви странни блясъци.
Десетте радиотелескопа пред тях бързо нарастваха. Бяха изминали три години, откакто Уорън за последен път бе посещавал тези съоръжения. Той лично бе надзиравал инсталирането на новото оборудване и бе наредил един от телескопите да бъде насочен към района близо До Ростов. Сега изгаряше от нетърпение да се върне там.
В слушалките си чу сержант Локхарт да казва на мъжете: „Една минута до приземяването“.
Полковникът наблюдаваше как все повече се приближаваха към радиотелескопите. Всеки от тях бе толкова огромен, че военният хеликоптер изглеждаше като джудже пред него. Взети заедно, бяха нещо повече от огромно. Единствената дума, която му дойде наум, бе „грандиозно“. Като човек, който не се впечатляваше лесно, той намираше ослепителната им белота за внушителна.
Когато хеликоптерът прелетя над трите концентрични огради, перките му вдигнаха вихрушка от прах. Рейли усети как плъзгачите докоснаха земята и вертолетът спря. После скоростта на въртене на перките намаля бръмченето им се превърна в свистене и Локхарт отвори задния капак, давайки знак на мъжете да грабват раниците си и да излизат навън.
Полковникът отдаде чест на козируващия пилот, скочи на земята и се присъедини към екипа си на безопасно разстояние от прашната вихрушка. Когато хеликоптерът се издигна и се насочи обратно към Форт Блис, на хоризонта се появи втори „Блек Хоук“.