— Гледате тук телевизия ли? — изумено попита той, като дори не направи опит да прикрие неодобрението си.
На екрана се виждаше тълпа пред полицейски заграждания. На преден план един репортер в смачкан костюм държеше микрофон и гледаше към камерата.
— Какво става, по дяволите? — повиши глас полковникът.
— Започнаха да излъчват това в ранните сутрешни новини. Тогава вероятно сте били във въздуха и не сте чули за него. Снощи са били застреляни двадесет души.
— Непрекъснато се случват лоши неща. Защо трябва да ме касае това?
Халоуей посочи репортера на телевизионния екран.
— Този беше първият журналист, който пристигна на въпросното място. Непрекъснато говори за светлините, каквито и да са те.
— Светлините? — Рейли пристъпи по-близо до телевизора. — Я почакай. Искаш да кажеш, че убийствата са станали в Ростов?
— На осем километра от него, на онова, което наричат „наблюдателната платформа“. Както изглежда, стрелецът е полудял заради светлините. Започнал е да крещи: „Всички вървете в ада“, и е открил огън по група туристи.
Полковникът видимо се напрегна. „Отново се случва“ — помисли си той.
— Този репортер вдигна голяма шумотевица, твърдейки, че светлините са причината за убийствата. И неговите колеги също заговориха за това — продължи Ърл. — Сега отвсякъде прииждат хора, за да се опитат да видят тайнството. Градът се превърна в зоологическа градина. Помислих си, че ако ще ходите там, трябва да го знаете.
Докато гледаше суматохата на телевизионния екран, полковникът усети как пулсът му се ускори, сякаш се отправяше на война.
„Точно като през 1945 година. Боже, наистина се случва отново“.
28.
Ростовската окръжна болница беше скромна по размер двуетажна постройка, чиято мазилка бе обагрена в ярко оранжево от лъчите на късното следобедно слънце. От напеченото външно стълбище се излъчваше топлина. Независимо от това Тори колебливо се спря на него.
Пейдж я погледна загрижено.
— Добре ли си?
— Просто си помислих за следващия вторник. Сан Антонио. Болницата.
Той не преставаше да мисли за майка си, която бе починала от рак на гърдата. Обхвана го вцепенение.
— Ще бъда там с теб.
— Никога не съм се съмнявала в това. Но какво ще стане, ако животът се върне към нормалното си русло и пак съм самотна, дори и когато ти си с мен?
— Мога да се променя.
— Трудно за осъществяване.
— Ще направя всичко за теб. Ще напусна работата си като полицай.
Тори изглеждаше изненадана.
— Точно работата ме накара да потискам чувствата си — каза Дан. — За да подобря нещата между нас, очевидно трябва да започна с напускането.
— Но какво ще правиш после?
— Каквото е направил баща ми. Ще стана авиомеханик.
Тори го гледа известно време, после си пое дълбоко дъх и пристъпи към входната врата на болницата. Тя автоматично се отвори.
Като влязоха във фоайето, Пейдж мина край редица пластмасови столове и спря пред регистратурата, зад която стоеше жена с очила.
— Дошли сме да търсим един човек. Приет е сноши с огнестрелна рана. Шериф Костиган.
— Той не приема посетители.
— Ами поне можете да ни кажете как е.
— От семейството ли сте?
— Не, не сме…
— Едит, всичко е наред — каза нечий глас. — Те не са репортери.
Пейдж се обърна и видя капитан Медрано да стои пред асансьора, чиито врати се затвориха зад него. Той държеше в ръка стетсъна8 си. И на двата ръкава на униформата му имаше червена емблема на Магистрална полиция.
— В действителност те се опитват да избегнат репортерите — добави Медрано. Той натисна копчето на асансьора и вратите незабавно се отвориха. — Заповядайте, ще ви заведа при него.
В кабината капитанът ги изгледа извинително.
— Най-накрая бях принуден да съобщя имената ви на медиите. Повярвайте ми, упорствах, колкото можах, но взе да изглежда, сякаш не държа под контрол разследването.
— Ако открият, че сме в онзи мотел… — каза Тори.
— Администраторът обеща да отрича, че сте отседнали там.
— Надявам се да спази обещанието си. Вече знаете ли кой е стрелецът? — попита Дан.
— Едуард Мълан. Един от оцелелите си спомни, че го е видял в туристическия автобус. Свързахме се с компанията, чиято собственост е автобусът. Седалището й е в Остин. Светлините са само малка част от маршрута — той стига и до голямата ферма, построена за филма на Джеймс Дийкън „Рождено право“.