Пейдж кимна.
— Снощи на наблюдателната платформа някой спомена за тази снимачна площадка.
— В повечето случаи това е екскурзия сред природата, чийто маршрут минава през планините Дейвис. От компанията ни дадоха списъка на тези, които са се записали точно за тази екскурзия. Всички жертви имаха лични карти. Сравнихме имената им и тези на оцелелите с имената в списъка. Едуард Мълан бе единственото лице, което не успяхме да засечем. Вие бяхте прав — според един от оцелелите пътници в автобуса той е носел калъф на китара. Човекът си го спомни, защото Мълан доста се затруднил, докато му намери място. Там трябва да е бил скрит автоматът.
— Чисто налучкване.
— Не. Още снощи ви казах, че имате инстинкта на добро ченге.
Дан се извърна към Тори и откри, че и тя го гледа.
Вратите на асансьора се отвориха. Като излязоха в болничния коридор, ги блъсна миризмата на антисептици.
— Това е бил деветият път, за който Мълан е ходил на тази екскурзия — продължи Медрано.
Пейдж спря да върви и намръщено го изгледа.
— Деветият път ли?
— От туристическата компания ни дадоха номера на кредитната карта, която е използвал. А от кредитната компания ни съобщиха адреса му. От остинската полиция отидоха в неговия апартамент.
— Изненадайте ме и ми кажете, че не е живял сам.
— Съпругата му е починала преди една година — отговори капитанът. — Не е имал деца.
— А сега ми кажете, че апартаментът му не е бил пълен с религиозни статуи, картини и всякакъв вид литература за вечните мъки в ада.
— Наех камион, за да ги натовари — отговори Медрано. — Изкушавам се да поддържам снощната си теория: някакъв религиозен луд. Обаче има проблем с тази теория.
— И какъв е той?
— Мълан има брат. Според него Едуард не е бил религиозен — никога не е стъпвал в църква преди погребението на жена си. Както изглежда, нейната смърт го е съкрушила толкова много, че единственото, което правел, било да лежи по цял ден в леглото си. Брат му се опитал да запали интереса му по нещо и случайно видял вестника реклама за една от тези екскурзии. Преди смъртта на жена си Мълан бил страстен киноман. Ако се снимал филм в Тексас, той знаел всеки кадър наизуст. Така че, когато брат му прочел, че тази екскурзия включва посещение на снимачната площадка на „Рождено право“ — един от любимите филми на Едуард, — успял да го убеди и двамата да се запишат за нея. „Всъщност го принудих“, както се изрази той. В маршрута били включени и някои места от филмите, снимани в планината Дейвис. Обаче преди групата да стигне до там, пристигнали при наблюдателната платформа. Както обикновено, някои от туристите поискали да видят светлините, докато други се чудели за какво е цялата тази врява.
— Братът видял ли е светлините? — попита Дан.
— Не, но Мълан твърдял, че те са поразителни. След като се върнал в Остин, започнал да пълни апартамента си с религиозни статуи и картини.
Прозвуча телефонен звън и капитанът млъкна. Звукът идваше от сестринската стая, която бе срещу асансьорите. Пейдж се огледа и забеляза отворени врати по коридора — в някои влизаха сестри, от други излизаха хора в цивилни дрехи.
Медрано посочи към часовника в сестринската стая.
— Наближава седемнадесет часът. Трябва да присъствам на пресконференция в сградата на градския съвет. Най-добре да ви покажа къде е шериф Костиган.
Докато вървяха по коридора, Дан отново погледна жена си, която разтриваше врата си, очевидно притеснена от миризмата и чувството, че е в болница. Той пристъпи към нея, протегна ръка и дискретно хвана нейната, ала тя не реагира.
Капитанът отвори предпоследната врата отляво и се скри от погледа на Пейдж.
— Искаш ли още посетители? — попита той някого.
— Ако са красиви — отговори му дрезгав глас.
— Единият е хубав. Другият би могъл да се обръсне.
Медрано махна на Дан и Тори да влязат в стаята.
Костиган лежеше на легло, чиято горна част бе повдигната, така че му позволяваше да гледа новинарската емисия на телевизор, който бе сложен на поставка на отсрещната стена. Репортерът на екрана бе същият, когото Пейдж бе видял по телевизията в рецепцията на мотела — със смачкан костюм, рошава руса коса, изморено, но красиво лице.
— Всичко друго е по-хубаво от това да гледам как този проклет глупак разпалва страстите на хората — изръмжа недоволно началникът на полицията.