Той натисна копчето на дистанционното и изключи телевизора. Главата му бе бинтована, като марлените тампони правеха едната му страна по-дебела от другата. Лицето му изглеждаше сивкаво и мършаво. Дори мустакът му сивееше.
— Познавате ли тези хора? — попита капитанът.
— Разбира се. — Към лявата ръка на Костиган бе включена система. Кабели, излизащи от монитори за следене на сърдечната дейност и кръвното налягане, се скриваха под деколтето на болничната нощница.
— Радвам се да го чуя — каза Медрано. — Това е част от теста за проверка на паметта. Аз трябва да вървя на пресконференция, но искам тази семейна двойка да съобщи на сестрата, ако започнеш да забравяш нещо. Като например петдесетте долара, които ти дадох назаем миналата седмица.
— Не съм вземал никакви петдесет долара.
— Прав си. Като се замисля, бяха сто.
— Махай се от тук — каза началникът.
След като капитанът се подсмихна доволно и излезе, шерифът ги покани с жест да се приближат.
— Донесохме ви анорака — каза Дан. — Благодаря. Свърши добра работа.
— Задръжте го още. Сега едва ли съм в състояние да го използвам. — Костиган ги изгледа изучаващо. — Той ви нарече „тази семейна двойка“. Това означава ли, че нещата между вас вървят по-добре?
— Сложно е — отговори Пейдж.
— А това не се ли отнася за всичко? Е, поне сте дошли тук заедно.
Тори смени темата.
— Зле ли сте ранен?
— Явно имам корава глава. Куршумът е огънал леко черепната кост. Не я е счупил, но ми е причинил ужасно мозъчно сътресение. — Началникът на полицията потрепна. — И още по-ужасно главоболие. Ако започна да дрънкам глупости, кажете на сестрата.
Въпреки бремето на собствените му грижи Дан леко се усмихна.
— Главата ви бе така обляна с кръв — обади се Тори, — че ви помислих за мъртъв.
— Раните по скалпа ужасно кървят. Госпожо Пейдж, чух, че сте взели пистолета ми и добре сте го използвали. Спасихте живота на много хора. Вие сте забележителна личност.
Тори погледна настрани.
— Извинете. Нямах намерение да ви разстройвам. — Костиган смени темата. — Предполагам, че никой от двама ви няма цигари.
— Опасявам се, че е така — отговори тя, като отново го погледна.
— Добре, че не носите. Така или иначе, няма да ми разрешат да пуша тук.
— Тъкмо сгоден момент да ги откажете — вметна Тори.
— Да, тази рана ми дава оправдание да се навъртам тук колкото се може по-дълго. — Началникът погледна Пейдж. — Стори ми се, че преди да започне стрелбата, видяхте светлините.
Дан можеше да се закълне, че жена му очакваше този въпрос.
— Да, видях ги.
— Впечатлен съм — каза Костиган. — Не всеки успява. Съпругата ви със сигурност ги вижда.
— Да. — Гласът на Тори прозвуча така, сякаш говореше за любовник.
— Но все още не съм сигурен какво точно видях — добави Пейдж. — Какво става тук, началник? Какво представляват те?
Костиган натисна един бутон. Механизмът под леглото избръмча и повдигна още малко главата му.
— Чувал съм всички видове обяснения, които можете да си представите. Като се започне от кълбовидни мълнии и се стигне до трикове на шегаджии. Ако са шегаджии, то те са много добри. Когато дойдох в града, за да стана началник на полицията, след като баща ми бе убит…
Жестокият спомен го накара да замълчи. После той постепенно насочи отново мислите си към действителността.
— Е, прекарах много нощи там, търсейки хора с електрически фенерчета, фенери или каквито и да е светещи неща. Пътят е доста дълъг, за да е удобен за шеги. Никога не видях коли, паркирани в странични пътища, и не чух никакви шумове, които да не мога да идентифицирам. Щяха да са необходими много хора, за да организират подобна щуротия, и не знам как биха я направили безшумно. Нещо повече — това е трудно да се запази в тайна. След всичките тези години някой в града щеше да е намекнал какво са вършели. А пък и колко шегаджии имат куража да го правят всяка вечер?
— Това, което видях, не бяха електрически фенерчета, фенери или трикове на шегаджии — каза Тори.
— Не, но все пак трябва да има някакво обяснение. Не съм сигурен, че това ще ви хареса, госпожо Пейдж.
— Моля ви, наричайте ме Тори. Какво няма да ми хареса?
— Не смятам, че има нещо магично в тези светлини. От време на време тук идваха изследователи, някои чак от Япония. Те разполагаха всякакъв род уреди и апарати, които анализират светлината и измерват разстоянията, и… Не твърдя, че го разбирам. Най-доброто обяснение, до което можаха да стигнат, бе температурна инверсия.