Колежката му Шарън го чакаше в долния край на стълбата — буйната й коса бе безупречно подредена. Гневът я правеше още по-красива.
— Е, трябва да ти призная заслугите — каза тя рязко. — Най-накрая получи това, което искаше — днес наистина ми го начука.
— И на теб ли ти беше толкова хубаво, колкото на мен?
Някой се блъсна в тях, пробивайки си път през тълпата.
— Продължавай да вървиш — подкани някаква жена своя спътник. — Няма да видим нищо отзад. Да идем по-близо до оградата.
— Трябваше аз да предавам репортажите за Си Ен Ен — оплака се Шарън. — Аз трябваше да водя днешните предавания, и то самичка.
— Ами, докато ти се грижеше за разранените си крака, аз бях навън да вземам интервюта.
Някакъв непознат едва не ги блъсна един в друг.
— Ако питаш мен, тези светлини са пълни глупости — жалваше се мъж на съпругата си. — Не знам защо ти позволих да ме убедиш да дойдем тук. Отне ни шест часа, за бога. Ако знаех, че ще има толкова много хора…
Брент отново се обърна към Шарън:
— Може би за разнообразие трябва да се пробваш като репортер. Намери повече истории за спасени котки и хората, които ги обичат.
Един мъж буташе жена в инвалидна количка, която едва не събори Лофт, и викаше:
— Направете път! Пуснете ни да минем. Съпругата ми има нужда да види светлините. Те ще излекуват нозете й. Направете път!
Брент се възползва от прекъсването и се обърна към телевизионния бус, който бе паркиран близо до уинебагото.
— Господин Хамилтън — извика той на някого в буса, — готови сме за вашето интервю.
От буса слезе притеснен на вид мъж. Доста пълен, около четиридесет и няколко годишен, той носеше каубойски ботуши и смачкани около сгъвките на краката джинси. Синята му карирана риза имаше лъскави метални копчета.
— Бях на Пътя на смъртта по време на първата война в Персийския залив, но нищо не ме е карало да се чувствам така нервен. — Пълните бузи на Хамилтън бяха зачервени. Той се засмя на собствената си прямота.
— Затова, че ще ви дават по телевизията ли? Мислех, че търговците на коли са свикнали с това заради техните телевизионни реклами — каза Лофт и закачи миниатюрния микрофон за ризата на мъжа.
— В Ростов няма телевизионен център. Дявол го взел, никога не съм виждал студио.
— Не се притеснявайте. Ще ви задам няколко лесни въпроса за онова, което ми разказахте този следобед. Досега не съм чувал нещо по-вълнуващо. Единственото, което трябва да направите, е да забравите за камерата и да говорите с мен, както разговаряте с клиент.
— Е, със сигурност мога да направя това. — Хамилтън погледна неуверено нагоре. — Обаче никога не съм се опитвал да продам на някого нещо от покрива на авто каравана, и то в непрогледен мрак.
Лофт надзърна в телевизионния бус.
— Ще усилиш ли светлината горе? Хайде, господин Хамилтън, водете. Мисля, че гледката ще ви хареса.
След тези думи те се отправиха към уинебагото.
— Надявам се, че не възлагате твърде големи надежди на това — каза търговецът на автомобили, като започна да се изкачва по стълбата.
„Само на билет до Атланта“ — помисли си Брент.
На покрива на авто караваната той накара Хамилтън да застане на няколко крачки встрани от него, така че да се вижда тълпата под тях, а на заден план — пасищата.
— Първо трябва да поговоря за момент с един човек. После ще направим интервюто.
Лофт си намести слушалката, за да не бие на очи. През нея долетя гласът на режисьора, който седеше долу в телевизионния бус.
— Готови на десет — каза гласът.
На монитора до камерата на Анита се появи лице с грубовати черти — една от най-известните телевизионни личности.
Хамилтън го посочи с пръст.
— Това не е ли…?
Като държеше дясната ръка до тялото си, Брент му даде знак да мълчи. Притесняваше се, че ръката му трепери.
Режисьорът свърши броенето.
— Старт.
На монитора тънките устни на говорителя на Си Ен Ен се движеха, но нямаше звук. Обаче Лофт го чуваше в слушалката.
— А през следващия час ще видите нашето специално предаване за случката, която шокира нацията. Снощи един мъж застреля двадесет екскурзианти близо до градчето Ростов в Западен Тексас. Явно яростта на убиеца е била провокирана от тайнствени светлини, които се появяват почти всяка нощ в този район. На живо от мястото на събитието ще предава Брент Лофт, репортер от телевизионния център в Ел Пасо… — Известната личност, чиято силна подкрепа Лофт се надяваше да получи някой ден, се обърна към репортера: