— Брент, изглеждаш така, сякаш тази история направо ти е изсмукала силите.
— Нещата тук са доста емоционални. — Думите на Лофт се улавяха от миниатюрния микрофон, закачен за прашния му ревер. — Повярвайте ми, има още много информация, която трябва да се издири.
— Да разбирам ли, че ще ни разкажеш повече за тайнствените светлини и защо те са подтикнали този човек към ужасното престъпление?
— Точно така. Светлините са местен феномен, който съществува тук по-дълго, отколкото някой може да си спомни. В повечето нощи те се появяват в пасищата, които са зад мен, но не пред всеки. Някои хора ги виждат, а други — не, и това е толкова мистериозно, колкото и какво ги причинява. След малко ще насочим камерите си в тази посока и ще видим дали нацията ще има късмет.
Ала първо трябва да разберем какво очаква нетърпеливата тълпа под мен. Във връзка с това искам да ви представя Лутър Хамилтън, търговец на коли в Ростов който вероятно знае за светлините толкова, колкото и всеки друг тук. Той е един от малцината, които са ги виждали лично и отблизо. Всъщност неговото преживяване с тях едва не му е коствало живота.
— Господин Хамилтън. — Лофт пристъпи към госта си, така че Анита да може да хване и двамата в кадър. Тълпата долу нетърпеливо обикаляше насам-натам. — През лятото на 1980 година вие сте преживели супер необикновено събитие.
— То със сигурност не беше обикновено, повярвайте ми — потвърди Лутър.
— И се случи на това място?
— Точно тук. Точно където стоят всички долу. В онези дни нямаше никаква наблюдателна платформа, само покрит с чакъл паркинг встрани от пътя. На 4 юли 1980 година в Ростов имаше празнична заря. След като тя свърши, ние дойдохме с коли дотук.
— Колко души бяхте?
— Почти колкото има и сега. Поне четиристотин души.
— И какво възнамерявахте да правите? Имате ли си наименование за това?
— Наричахме го „Лов на ростовските призрачни светлини“.
35.
За втори път този ден Хамилтън описа какво се бе случило в онова далечно лято и сега разбра, че нервността, за която бе споменал, нямаше кой знае колко общо с притеснението, че ще забрави какво трябва да каже по телевизията. Тя се дължеше на онова, което бе започнал да си спомня.
Този следобед, когато бе разказал на репортера за лова, спомените му бяха замъглени от изминалите десетилетия, но сега в паметта му изплуваха подробности с такава яснота, че той се страхуваше да се върне в онова време.
„Боже, иска ми се никога да не се бях съгласявал за това интервю“ — помисли си Лутър. Беше се надявал, че рекламата ще му помогне за продажбата на колите, но внезапно това въобще не го интересуваше.
Фойерверките в Ростов по случай 4 юли 1980 година се бяха оказали обичайната шега. Пускаха ги на училищното футболно игрище: по-малко от десет минути изстрелваха ракети, някои от които дори не се възпламениха, а само пропукваха в праха. Настана голямо шоу, докато директорът ги заливаше с кофи вода. Шутът от по-горните класове Джеб Ръдърфорд се изгори с бенгалски огън.
Парченца обгоряла хартия падаха от небето и едно от тях влезе в окото на приятелката на Кал Бейли, така че той трябваше да я закара в болницата. Големият финал бе ракета, избухнала под формата на огромно американско знаме, което пламна ярко над тълпата. Дим и миризма на барут изпълниха въздуха. Единадесет години порено Хамилтън щеше да асоциира тази миризма с пушечния мирис от артилерийската стрелба през първата война в Персийския залив.
И след това шоуто свърши. Председателят на студентския съвет Рик Чембърс прошепна на Лутър, че фойерверките са продължили толкова, колкото да направиш едно чукане. Всички се насочиха към колите и камионетките си, но мнозина знаеха, че празненството едва започва и не само учениците излязоха с автомобилите си извън града, за да отидат до настлания с чакъл паркинг. Много родители също отидоха там, както и семейства от близките градове.
Капитанът на футболния отбор Джони Уитлок го бе измислил. На него винаги му хрумваха налудничави идеи, като например предложението балът в чест на празника Завръщане у дома11 да бъде с хавайски костюми. Защото как би могло да има завръщане у дома, след като никой никога не напуска Ростов. Може би балът трябвало да се казва „Иска ми се да напусна дома“. За предложението гласува само един човек — самият Джони.
11
Традиция в много университети, колежи и гимназии в Северна Америка. Чества се завръщането на бивши възпитаници, като тържеството включва спортни и културни мероприятия и парад по централната улица на града. — Б.пр.