Тази мисъл накара Халоуей да се почувства неловко. Беше излязъл да попуши на спокойствие, а сега се оглеждаше за снайперисти. „Време е да се връщам вътре“ — реши той. Дръпна си със задоволство за последен път от цигарата, пусна я на земята, смачка я с кубинката си и хвърли прощален поглед на обширната пустош.
На тридесет и два километра югоизточно от обсерваторията се намираше град Ростов, но той никога не беше ходил там. Никой от базата не беше стъпвал в града. Беше им строго забранено. „Не искаме да ги караме да си мислят за нас“ — предупредиха Халоуей още когато постъпваше на тази лесна, както си мислеше тогава, служба.
Но след като беше прекарал три месеца затворен тук, той нямаше търпение заместникът му да пристигне, ала това щеше да стане след две седмици. Храната несъмнено беше по-добра от тази, която му бяха давали в Ирак. Освен това в базата имаше алкохол, до какъвто там не можеше да се добере. Не можеше да се оплаче и от възможността да сваля от интернет най-новите филми, някои от които още не бяха излезли на DVD.
Но единственото, от което наистина се нуждаеше, беше малко секс.
Като продължаваше да си мисли за евентуални скрити снайперисти, Халоуей набра кода за достъп на електронното табло до входа. Когато чу бръмченето, показващо, че ключалката е отключена, той отвори металната врата и влезе вътре. Филтрираният, охладен и стерилизиран въздух в базата моментално го обгърна. Той затвори вратата, като се увери, че електронната ключалка се е задействала. После отключи втората врата, мина през нея, заключи я и се спусна по металните стълби, които го отведоха в дълъг коридор, осветен от разположени на тавана лампи.
9.
Подземното съоръжение беше голямо. Въздухът беше изпълнен с едва доловими вибрации.
При пристигането си преди три месеца Халоуей не им беше обърнал никакво внимание, но с течение на дните бе започнал да става все по-чувствителен към слабото вездесъщо бръмчене, което според него имаше нещо общо с електрическия генератор на базата или с огромните сателитни чинии. Изглежда, на никой друг не му правеше впечатление, но него го дразнеше до такава степен, че макар да си лягаше с тапи в ушите, не можеше да спи като хората.
Той подмина две врати отляво и зави надясно, влизайки в голяма стая, пълна със свързани в мрежа телевизионни монитори, които показваха всички подстъпи до обсерваторията. Образите бяха цветни и детайлни. Нощем бяха обагрени в зелено заради топлинните сензори, отчитащи разликата между бързо охлаждащата се тревиста местност и постоянната температура на животните и хората.
Помощникът му за тази смяна — мъж с големи, силни ръце — седеше на един метален стол и прелистваше някакво спортно списание, като периодично поглеждаше към екраните. Това беше проява на лоша дисциплина, но след няколко месеца бездействие Халоуей разбираше колко е трудно да не откъсваш очи от проклетите монитори.
— Пушенето не е полезно за здравето — рече мъжът, без да го поглежда. Казваше се Тагард.
— Не думай. Мислех, че куршумите са по-опасни от цигарите.
— Това не е Ирак.
— Благодаря за урока по география. А затлъстяването не ти ли пречи да се тъпчеш с онези шоколадови десертчета в бюрото ти. По колко изяждаш на ден? Десет? Петнайсет?
Тагард се изкиска. Понеже нямаха почти никаква работа, постоянно се заяждаха един с друг.
— Да, наистина трябва да съм на тренажора, вместо да чета тези списания. Това е първото нещо, което ще направя утре.
— Отивам да пусна една вода — каза Ърл.
— След това може би ти ще постоиш малко тук, за да мога аз да се пошляя наоколо.
Този път се изкиска Халоуей.
Той излезе в коридора и тръгна към далечния му край. От лявата му страна беше открехната една врата с табелка „Анализ на данни“. Отвътре се разнасяше странно прашене. Ърл надникна през отвора и видя отегчен плешив и очилат анализатор, който се взираше в един компютърен екран. По многобройните лавици, които изпълваха стените на стаята, имаше всевъзможни електронни устройства. На тях примигваха червени индикаторни лампички и потрепваха стрелки по скалите. Едно от устройствата визуализираше прашенето, а образът приличаше на хаотично движещи се точки. Шумът беше остър и непостоянен и напомняше на Халоуей за звуците, които издава радиото, когато човек се опитва да хване трудна за намиране станция.