42.
Рейли чу далечния тътен на гръмотевица, но ако не се броят дъждовните капки, които се стекоха надолу по едната стена, районът над изоставената въздушна база остана спокоен. Той наблюдаваше как неговите хора разтоварват последния от дървените сандъци под студения блясък на монтираните на тавана лампи.
— Сержант Локхарт, съберете отново екипа.
— Слушам, сър.
След секунди всички бяха строени пред него.
— Господа, когато минете през вратата зад вас, ще намерите тоалетните и спалните ви помещения, въпреки че няма да прекарвате много време в последните. Има и кухня, но не е заредена с провизии. Засега ще трябва да се задоволите с полевите дажби, които разтоварихте. Пържоли ще получите със следващия „Блек Хоук“, който ще пристигне в обсерваторията.
Една от причините да бъдете избрани за тази задача е, че сте електронни специалисти. Зад вратата от дясната ви страна ще намерите контролна зала. Техниката в нея е била свръхмодерна преди три години. Оборудването, което донесохме, ще подобри работоспособността й. Преди да го инсталирате обаче, искам да вземете видеокамерите, които разопаковахте, и да ги монтирате в горните ъгли на всички стаи и коридори. Искам всеки сантиметър от това място — включително тоалетните — да се вижда на мониторите за наблюдение и всяка секунда от времето, което ще прекараме тук долу, да бъде записана. Ако ще правим нещо, което ще остане в историята, то трябва да бъде документирано.
Няма да се разделяте с пистолетите си. Освен това ще се погрижите по една от карабините Д4, които разтоварихте, винаги да ви бъде под ръка. И ще бъдете с тапи в ушите.
Полковникът забеляза изненаданото изражение на Локхарт.
— Някакви въпроси, сержант?
— Сър, очаквате ли да бъдем нападнати от някого?
— Просто вземам предпазни мерки заради нестабилното положение, което видяхме отвън. Колкото до тапите — този проект има определени аудио характеристики, които могат… да кажем, че могат да имат вреден ефект.
Зад Рейли се отвори една врата. Той се обърна и видя един от хората си, който водеше със себе си водача и немската овчарка. Бяха слезли долу по една шахта с вито стълбище — електронно контролираният й капак беше скрит между руините на хангара. И тримата бяха вир-вода.
— Някакви проблеми там горе? — попита Уорън.
— Не, сър — отговори водачът на кучето. — Никой не се е приближавал до този район. Вниманието на тълпата беше погълнато от случващото се в зоната за наблюдателната платформа надолу по пътя. Там настана голям хаос. После се разрази бурята и всички си тръгнаха.
— Зад онази врата ще намерите сухи дрехи.
— Благодаря ви, сър.
Когато водачът и немската овчарка излязоха от помещението, Рейли махна на Локхарт да се приближи и му каза тихо:
— Ако ти се стори, че кучето се държи странно…
— Да, сър?
— Застреляй го.
43.
Чистачките на предното стъкло на сатурна свистяха като обезумели в непрекъснато усилващия се пороен дъжд, който барабанеше по покрива на колата и замъгляваше светлината на фаровете. Тори трепереше толкова силно, че едва не пропусна входа на мотела. Тя зави в паркинга, мина през няколко разпенени от дъждовните струи локви и спря пред бунгало 11. Двамата с Пейдж изтичаха до вратата, той я отключи и й направи път да влезе.
— Иди си вземи един душ — каза й Дан. — Облечи някакви топли дрехи. Аз ще отскоча с колата до „Риб Пелъс“ и ще купя горещо кафе и за двама ни.
— Но ти си премръзнал не по-малко от мен. Защо аз да влизам първа? Не е честно.
— Последното нещо, което ти трябва, е да се разболееш преди операцията. Какво ще кажеш за малко гореща супа?
Тя се поколеба само за миг.
— Да. Би било чудесно.
Пейдж се гмурна отново в пороя, влезе в колата и пусна парното.
Петнадесет минути по-късно се върна в бунгалото и остави стиропорените чаши с кафе и супа на малката масичка. Вратата на банята беше затворена. Той чу плискане на вода във ваната и побърза да свали мокрите си дрехи. Стаята нямаше гардероб, но имаше прът със закачалки. Дан провеси дрехите си и се подсуши с одеялото, което намери на един рафт. После се наметна с него, като не спираше да трепери.
Не беше взел много дрехи със себе си в Ростов, затова се наложи да облече дънките и ризата, които беше носил предишната нощ. Все още миришеха на пушек, но поне бяха сухи.
Когато Тори излезе от банята, се беше свил на кълбо под завивките на леглото си и се опитваше да не разлее чашата с кафе, която стискаше с две ръце.