— И това е истинската причина, поради която ме накарахте да оставя пистолета си в куфара, когато тръгнахме към наблюдателната платформа, за да разбера какво прави там жена ми, прав ли съм?
— Прав сте.
— За какво става дума? — попита неразбиращо Тори.
Костиган я погледна.
— Хората харесват моментално това място или го намразват от пръв поглед. Видяхте го сами в четвъртък вечер. Някои слизаха от колите си и виждаха светлините, а други нямаха търпение да се върнат на пътя. Имаше и такива, които се ядосваха, защото не виждаха онова, което твърдяха, че виждат другите. Като полюсите на магнита, които се отблъскват също толкова силно, колкото се и привличат.
— Мъжът, който е застрелял баща ви, ходил ли е там да гледа светлините? — попита го Дан.
— Направил е няколко опита да ги види. Накрая е решил, че хората, които са му казали за тях, са се пошегували с него.
— И вие се опасявахте, че ако аз не видя светлините, ще се ядосам също като мъжа, който е убил баща ви.
— Да.
— Защо не ми го казахте?
— Нямаше да разберете какво имам предвид. Как бих могъл да ви обясня подобно нещо? Казах ви го и по телефона — трябваше да ги видите със собствените си очи.
— Или да не ги видя — добави Пейдж.
Началникът махна безсилно с ръка.
— Няма как да предвидя кой ще види светлините и кой няма да ги види, нито как ще му въздействат те. Дори онези, които не ги виждат… — Той потърка бинтованото си чело. — Смятате ли, че е възможно да почувствате светлините, без да ги видите в действителност?
— Вчера ни казахте, че са мираж, предизвикан от температурна инверсия — напомни му Тори.
— Да, така е.
— Но сега, изглежда, ги смятате за нещо много повече.
— Температурна инверсия. Аха. Това е разумното обяснение. Но за над двадесетгодишната си служба като полицай съм научил едно нещо и то е, че хората не са разумни.
45.
Антикварният магазин на Хариет Уорд беше претъпкан с туристи. След блясъка на следобедното слънце сенчестият му интериор се стори уютен на Пейдж. Той забеляза, че един мъж е свалил една от старинните пушки, които бе видял предишната вечер на стената. Мъжът дръпна затвора на старото оръжие и насочи дулото към тавана.
— Досущ като пушката, която Джеймс Стюарт използваше в онзи уестърн — рече той на спътницата си. — „Уинчестър“ от 73-та. Трудно е да си представи човек, че са я произвели непосредствено след Гражданската война. За колко я продават? Две хиляди и осемстотин долара? Боже мой, та това си е пладнешки обир!
— И без това не можем да си я позволим — каза жената. — Бензинът и храната са толкова скъпи. Следващата седмица трябва да платим детската градина на Боби и…
— Хей, не виждаме изгодни сделки като тази всеки ден. Ще я платим с една от кредитните карти.
Дан погледна към другия край на магазина и видя възрастна жена с къса бяла коса и кожен елек: Хариет Уорд. Когато двамата с Тори се приближиха до нея, тя разговаряше с една двойка за дървен шкаф с големи железни дръжки на вратичките.
— Намерих го в едно мексиканско село. Направен е от мескит13, който е твърд почти колкото тези метални дръжки.
Тя забеляза Пейдж и жена му и им кимна. Пет минути по-късно дойде при тях.
— Никога не съм имала толкова много клиенти по едно и също време — съобщи им Хариет.
— Най-накрая нещо положително в цялата история — каза Тори.
— Всички искат двадесет процента отстъпка и безплатна доставка. Една клиентка се опита да купи старинните абажури и се разстрои, когато й казах, че ми трябват. Друга пък се разстрои, когато й казах, че нямам обществена тоалетна. И се развика, когато отказах да я пусна в апартамента си, за да ползва моята. Радвам се за бизнеса, но бях забравила колко е трудно понякога да работиш с хора.
Една жена се приближи до тях. Имаше буйна руса коса и носеше натруфен костюм, с който изглеждаше като кънтри певица.
— Джанис, благодаря, че дойде да ми помогнеш — каза й Хариет.
— Няма проблеми. — Жената се засмя и разлюля демонстративно украсената си с пайети зелена пола. — Реших да облека нещо, което туристите от другите щати да запомнят. Щом се приберат вкъщи, ще разказват, че тук всички се обличаме като в онези уестърни, в които всички пеят, когато не стрелят по лошите.
— Мислиш ли, че двете с Вив можете да поемете магазина за малко?
— Разбира се. Знаем какво да правим.
— Само не продавайте абажурите.