Дан се намръщи.
— Казвате, че светлините имат нещо общо с това?
— Те са били единственото различно нещо в живота му — отговори Хариет. — Представям си го как се е взирал в светлините в продължение на седмици. Нощ след нощ. Като омагьосан. В ранните роли на Дийкън очите му са мрачни. В последните три филма блестят. Когато го наели за ролята на един от главните герои в „Рождено право“, той разказал на режисьора за Ростов и го убедил, че мястото е идеално за снимки. Бил е толкова убедителен, че режисьорът дошъл да се увери със собствените си очи и незабавно решил да построи фермерската къща точно тук. — Тя махна с ръка към порутената постройка. — Не е ли невероятно съвпадение, че се намираме на някакви си шестнадесет километра от мястото край пътя, на което Дийкън е видял за пръв път светлините?
— А режисьорът видял ли ги е? — полюбопитства Дан.
— Не. Тукашните хора, участвали във филма, си спомнят, че Дийкън е ходел там всяка нощ, като на няколко е вземал със себе си Пейджънт, Ривърс и режисьора. Те така и не разбрали за какви светлини им говори. Хората от снимачния екип също, така че накрая Дийкън продължил да ходи сам.
Хариет си пое дъх.
— Освен това не му е трябвал грим, за да изглежда по-стар.
Въпреки жегата Пейдж усети как по кожата му пробягаха студени тръпки.
— Какво имате предвид?
— Режисьорът заснел филма на части. Когато Дийкън трябвало да изглежда по-стар, той наистина изглеждал такъв. Носели се слухове, че не ходел всяка нощ да гледа светлините, както самият той твърдял, а вместо това се наливал с алкохол и вземал наркотици. Накрая изглеждал толкова изтощен, че режисьорът го помолил да спре да злоупотребява със здравето си. Говорело се, че снимките ще бъдат прекъснати и Дийкън ще бъде изпратен да се лекува в болница. Но всяка вечер, когато градът се събирал да види заснетите до момента сцени, той изглеждал толкова убедителен в ролята си, така истински, че режисьорът продължавал да снима. И гримьорите трябвало да използват всичките си умения, за да накарат Пейджънт и Ривърс да изглеждат състарени колкото Дийкън.
Застанала в сенките на рушащата се къща, Тори попита:
— Какво го е състарило така?
— Всичко, което мога да ви кажа, е, че хората разправят, че когато снимките на финалната сцена завършили и Дийкън заминал с мотора си, той изглеждал на шейсет години. Пет дни по-късно загинал със спортната си кола на път за състезание в Северна Калифорния, недалече от мястото, на което се бил снимал в „Блудният син“. Карал със сто и шейсет километра в час, когато един пикап изскочил на пътя. Очевидец видял слънчевата светлина, която се отразявала от предното стъкло на пикапа. Има теория, че блясъкът е заслепил Дийкън и му е попречил да завие, за да избегне другата кола.
Дан се загледа в начупените дъски, които лежаха на земята.
— Защо никои не говори за тези неща?
— Смъртта на Дийкън е травмирала всички, които били свързани по някакъв начин с филма. Те не претендирали, че го разбират, но уважавали блестящата му игра и не искали да петнят спомена за него с твърдения, че е злоупотребявал с алкохол и наркотици. И със сигурност не искали да споменават за светлините, в които така или иначе никой не вярвал, за да не излезе, че му е хлопала дъската.
Хариет млъкна. Под жаркото слънце не се чуваха никакви звуци, освен мученето на говедата някъде в далечината и шума на вятъра в рядката трева.
— Значи светлините са вдъхновили Дийкън, а после са го обсебили до такава степен, че са го съсипали? — попита Тори.
— Зависи какво разбирате под съсипали. Последната му игра пред камерите граничи със съвършенство.
— Но в крайна сметка е умрял — натърти Тори.
— Може би така е пожелал самият Дийкън. Може би животът му през последната година е бил толкова интензивен, че му е омръзнало да живее.
— Значи смятате…?
— Блясъкът на слънцето в предното стъкло на пикапа, в който се е блъснал. Може да е бил толкова объркан, че е решил да кара към светлината.
Вятърът утихна и сякаш всичко застина.
— Вчера ни казахте, че хората в града се чувстват благословени, защото са виждали светлините — наруши мълчанието Дан.
— При мен поне беше така.
— Но не при всички — добави той. — Възможно ли е да сте се преситили? Чух в града една продавачка да казва, че когато била малка, ходела да гледа светлините, но вече не го правела. А вчера вие също казахте, че вече не ги гледате.