Выбрать главу

Хариет погледна многозначително Тори.

— Когато началник Костиган ми се обади вчера, за да ме предупреди, че идвате да ме видите, той ми каза, че сте обсебени от светлините. Доведох ви тук, за да разберете, че е напълно възможно да се преситите от тях.

47.

Събуди го статичният шум.

Главоболието.

И миризмата.

Халоуей вдигна лице от плота. Бузата му беше изтръпнала от дългото притискане към дървото. Слушалките все още бяха на главата му. Чувстваше се скапан, сякаш беше изпил безбройните чаши с водка и портокалов сок, които очарователната музика го беше накарала да си представи.

Още усещаше аромата на канела. И топлината на чувствената жена, с която беше танцувал бавно във фантазиите си.

Бяха танцували, танцували…

И после беше припаднал.

Лежеше върху някакво бюро. Когато се изправи, усети, че панталоните му са влажни отпред. Ърл вдигна глава към болезнено ярките лампи на тавана и свали пращящите слушалки. Изложени най-сетне отново на въздух, ушите му забучаха. Беше се надявал, че без гадното пращене главоболието му ще намалее, но болката в черепа му стана още по-силна, защото вече нищо не заглушаваше бръмченето, което се излъчваше от всички повърхности на подземната база.

„Само да можех да разбера какво го причинява“.

Но главоболието му не беше единственото нещо, което се беше усилило. Вече усещаше толкова ясно миризмата, че чак му се догади.

Халоуей погледна надолу към труповете. Толкова много трупове. Изследователите. Другите пазачи. Кръвта и покриваше пода, а вонята му напомни за иракската кланица, която беше претърсил за бунтовници заедно с други рейнджъри. Електричеството в онази част на град Фалуджа беше спряло и месото се разлагаше заради жегата.

Тук, в обсерваторията, кръвта далече не беше най-лошото. Смрадливи телесни течности бяха изтекли от няколко трупа. Лицата на някои от тях бяха започнали да се подуват.

„Разложението не би трябвало да започне толкова бързо“ — помисли си Халоуей. Той погледна часовника си и видя, че стрелките показват четири без седем. Беше кипнал от яд около девет и половина. Обърканото му съзнание успя някак да пресметне разликата. По-малко от седем часа.

Изправи се рязко, обзет от подозрение. Тръгна с несигурни крачки между труповете, като се стараеше да не стъпва върху кръвта. Излезе в коридора и намери още един мъртъв пазач — лицето му беше така раздробено от куршумите, че не можа да го познае.

Зави надясно и пое по другия коридор, но колкото и да беше силен, шумът от стъпките му не успя да заглуши бръмченето. Влезе в залата за наблюдение и зяпна от изненада, щом видя изображенията на мониторите. Нито едно от тях не беше оцветено в зелени нюанси. Сателитните чинии, трите реда огради, обширните пространства с рядка трева и далечните планини — всичко беше окъпано в блясъка на слънцето.

„Не са седем часа — помисли си шокирано той, — а деветнайсет“.

„Боже мой, никога не съм спал толкова дълго през живота си“.

Телефонът иззвъня. Беше един от четирите в сградата и също като останалите беше снабден със скрамблер14. Ърл го изгледа втренчено и вдигна слушалката.

— База „Зулу“.

— Тук е „Алфа Контрол“ — каза нетърпелив мъж глас. — Идентифицирайте се.

— Ърл Халоуей. Аз съм от охраната.

— Халоуей — повтори гласът. — Бивш сержант и рейнджър. Сражавал се е в Ирак.

Ърл разпозна твърдия като стомана повелителен тон. Принадлежеше на мъжа, който командваше екипа, пристигнал с хеликоптер вчера следобед. Полковник Рейли.

— Да, сър.

— Добре, бивш сержант Халоуей. — От гласа на Рейли капеше отрова. — От шест часа се опитвам да се свържа с вашата база. Защо, за бога, никой не вдига телефона?

Приливът на адреналин прочисти обърканите мисли на Ърл.

— Сър, снощи имаше гръмотевична буря. — Имаше смътен спомен, че бе чул периодични тътнежи, докато пиеше водка с портокалов сок, вдишваше уханието на канела и танцуваше.

— Знам за проклетата буря. Намирам се само на тридесет километра от теб. И нас ни хвана.

— Добре, сър, бяхме ударени от светкавица. — Вече мислеше по-бързо. — Тя засегна средствата ни за комуникация.

— Казваш ми, че едни от най-добрите учени, работещи за правителството, не са способни да отстранят със съвместни усилия щетите, нанесени от обикновена електрическа буря? Базата е заземена чак до пъкъла. Трудно ми е да повярвам, че една светкавица може да причини каквото и да било.

вернуться

14

Електронно устройство, което променя честотата на сигнала, така че да не може да разбере думите на говорещия по телефона, освен ако не разполага с подходящ приемник. — Б.пр.