От този момент нататък Розуел се беше превърнал в неофициалната столица на НЛО-та в света, и то до такава степен, че на всеки Четвърти юли2 градът организираше фестивал. Тогава скептиците и така наречените експерти спореха, актьори от различни научнофантастични филми раздаваха автографи, а разни ентусиасти се разхождаха маскирани като „малки зелени човечета“.
Преди няколко години Дан и Тори бяха дошли с чесната на фестивала. Насладиха се на карнавалната атмосфера на шествията, на конкурса за костюми и на концертите, в които бе взела участие група, свиреща кавъри на песните на „Пинк Флойд“ от албума „Тъмната страна на Луната“. Рядко им се отдаваше възможност да отидат заедно на почивка, тъй като работата му беше прекалено натоварена. Затова той още помнеше смеха на жена си, докато гледаха как група „клингони“3 изпълняваше добросъвестно сватбена церемония.
Примесеният с горчивина приятен спомен засили нетърпението на Пейдж да види Тори. Цистерната напълни резервоарите на самолета му. Той се увери, че горивото е синьо на цвят — от вида, който му трябваше, — и че не съдържа примеси. После се качи отново в самолета, излетя от пистата и продължи на югоизток.
Грижливо избраният маршрут му позволяваше да се движи във въздушен коридор, който минаваше между големи военни зони на север, изток, юг и запад. Те бяха отбелязани на въздушната му топографска карта като места, на които военни самолети извършват бойни маневри. Още по на запад се простираше далеч по-опасна зона — ракетната база „Уайт Сендс“, известна някога като полигон „Аламогордо“ и Артилерийския полигон, където бяха взривили първата атомна бомба през 1945 година.
Каменистата околност беше поразителна. Хората, които никога не са пилотирали самолет, обикновено си мислеха, че една от привлекателните страни на летенето е страхотната гледка. Но Дан беше станал пилот, защото харесваше усещането да се движи в три измерения. Освен това поддържането на определена надморска височина, скорост и направление, следенето на радиосъобщенията и сравняването на конкретен сектор от картата с действителните характеристики на терена изискваха толкова силна концентрация, че на летците рядко им оставаше време да се наслаждават на пейзажа.
В летенето имаше и още нещо, което много приличаше на пиенето след работа с колегите му полицаи. Обичаше да лети, защото това му помагаше да не мисли за ужасните страдания, които хората си причиняваха един на друг. Беше видял твърде много жертви на огнестрелни оръжия, ножове, бирени бутилки, отвертки, бейзболни бухалки и дори на пистолет за пирони. А преди шест месеца се беше озовал пръв на местопроизшествие, при което пиян шофьор се беше блъснал в движещата се срещу него кола и беше убил пет деца и жената, караща ги на парти за рожден ден. Имаше толкова много кръв, че Пейдж още сънуваше кошмари.
Приятелите му смятаха, че се шегува, когато казва, че най-хубавото на летенето е „да бъдеш над всичко“, но той беше сериозен. Различните дейности, които извършваше, докато управляваше самолета, му помагаха да не мисли за това, което искаше да забрави.
Помогнаха му и сега. Объркването му, нетърпението, нуждата да получи отговори пораждаха емоции, които на земята го бяха извадили от равновесие. Ала щом се озова във въздуха, дисциплината, нужна за управлението на чесната, го накара някак да се слее със самолета. В спокойното небе, сред монотонното приглушено бръмчене на двигателя, Дан сякаш се носеше по повърхността на вода. Той посрещна с радост усещането, въпреки че продължаваше да се страхува от това, което можеше да открие на земята.
Когато навлезе в Тексас, планините Дейвис се ширнаха от лявата му страна, докъдето стигаше погледът. Те обхващаха само тази част от щата и му напомняха на обраслите с трепетлики и борове върхове, които беше свикнал да вижда в Ню Мексико.
Пейдж следеше радиочестотата за съобщения от летището в Ростов. От предварителното си проучване знаеше, че няма контролна кула и че трябва да обяви намерението си да кацне пред всеки летателен апарат в района, за да не се пресекат пътищата им. Докато се приближаваше към летището, улови съобщение от един-единствен пилот — жена със силен тексаски акцент, която го извести, че се движи в противоположната посока.