През зимата ранният залез я принуждаваше да се облича с кожух и да язди по тъмно между двата града. Това не я притесняваше. Звездите и луната — дори да се показваше само сърпът й, — хвърляха достатъчно светлина, за да вижда шосето. В облачните вечери носеше фенер, за да си свети по пътя.
Опитна ездачка, тя никога не се съмняваше в умението си да се справи с дорестия кон, който родителите й бяха купили. Но сега, тъй като жребецът ставаше все по-плашлив, Дани дръпна юздите и се повдигна леко на стремената, докато напрегнато оглеждаше тъмния пейзаж. През летните горещини койотите не бяха единствената заплаха, която конят можеше да усети, — съществуваше опасност някоя гърмяща змия да се е навила насред пътя, за да поеме последната топлина на слънчевите лъчи. Но това бе немислимо тази вечер, когато температурата бе достатъчно ниска, за да се образува коричка лед във ведро с вода.
Ала независимо от това сърцето на младата жена се разтуптя.
До неотдавна тя се бе чувствала щастливо изолирана в този тих тексаски край, но после баща й бе закупил по каталог безжично радио. И сега, особено този ден, я измъчваше безпокойство от ескалирането на европейската война, която бе достигнала нови висоти на жестокост. Дори заплашваше да въвлече и Съединените щати в битката между Германия и съюзниците.
Точно преди да тръгне за Лоден, бе посетила родителите си и бе чула по радиото новини за нападения, при които бяха използвани хлор и фосген, поразяващи белите дробове. Говореше се, че се разработва нещо още по-ужасяващо: иприт — отровен газ, който разяждаше кожата и вътрешните лигавици на човешкото тяло. Този газ оставаше активен дълго след проникването му в земята и вследствие на това войниците, вдигайки прах, докато вървяха през полето, ставаха обект на повторна атака.
И това далеч не бяха единствените нови страхотии. Дани само можеше да си представи болката и ужаса, предизвиквани от такива новооткрити оръжия, като танковете и огнехвъргачките. Ето защо при тази обикновено спокойна езда мислите й бяха по-тревожни, отколкото бе очаквала.
Внезапно нещо вдясно привлече вниманието й. Тя се взря намръщено в някакви светлини на южния хоризонт.
Те подскачаха и се движеха на зигзаг. Първото й предположение бе, че са от факли, носени от хора на коне. Обаче единствената посока, откъдето можеха да идват тези ездачи, бе Мексико.
Тази мисъл я изпълни със страх, защото Мексико също бе станало опасно място. Скорошната революция там бе разкъсала страната на воюващи фракции, на които Германия изпращаше войници, оръжия и пари, надявайки се, че Съединените щати ще бъдат толкова объркани от насилието отвъд южната си граница, че няма да влязат във войната в Европа.
„Мили боже — помисли си Дани, — възможно ли е това да са германци?“
Жребецът продължи да се противи на усилията й да го овладее.
„Спокойно — каза си тя. — Конят усеща моя страх. Точно това предизвиква проблема“.
Не, това не бяха германци, нахлуващи от Мексико, реши тя. Сега, като се вгледа по-внимателно, светлините изобщо не изглеждаха като от факли, носени от ездачи. Но щом не бяха факли, какво друго можеха да бъдат? Едва след дълги размишления младата жена се запита дали пък това не бяха светлините, за които бе слушала толкова много като малка. Историите още тогава й се струваха нереални и Дани не им обръщаше внимание, защото макар да познаваше много хора в града, които твърдяха, че са ги виждали, на нея не беше й се случвало.
Сега светлините на хоризонта придобиха формата на блестящи сфери. Цветовете им бяха като сегменти на дъгата. Понякога те се сливаха, червената и синята ставаха лилави или зелената и червената ставаха жълти. После се разделяха или се издигаха и спускаха, сякаш се носеха по някакво течение.
Светлините станаха по-големи и по-ярки.
Младата жена дочу нещо като жужене, което постепенно се усили до пронизителен звук, и преди да се усети, почувства болка в ушите.
Внезапно конят се изправи на задните си крака. Тя се притисна към врата му и заби още по-силно пети в хълбоците му. Цвилейки панически, животното скочи настрани. След това отново опита да се изправи на задните крака и изведнъж — независимо от усилията й на опитен ездач, — се втурна напред по пътя.
При нормални обстоятелства скоростният му бяг щеше да затрудни Дани да види препятствията по тъмното шосе. Ала докато се мъчеше да го укроти, тя си даде сметка, че пътят е станал неестествено светъл от трептящи цветове, които проблясваха над него. Без предупреждение светлините се втурнаха към младата жена, завъртяха се вихрено около нея и тя се озова в капана на пъстър въртоп.