Неочаквано конят подскочи толкова силно, че тя излетя от седлото. Като се стовари на пътя, усети пронизваща болка в гърдите. Пред очите й притъмня. Зашеметена, чу тревожното цвилене на животното. Разнесе се тропот от копитата му, който се стопи в далечината.
Дани нямаше представа колко дълго е лежала в несвяст. Когато дойде на себе си, светлините ги нямаше. В небето се бяха скупчили облаци, които потулваха звездите и луната. Под оскъдната светлина младата жена се извъртя по очи и мъчително се изправи на крака. Въпреки студа, от болката в гърдите плувна в пот.
Повика със слаб глас коня си, но животното не се върна. Тя пак извика, после се отказа и се помъчи да се ориентира къде е. В каква посока бе Ростов? Той беше по-близкият град. Ако сбъркаше посоката, щеше да тръгне към Лоден, а се съмняваше, че ще има сили да стигне толкова далече.
Дани огледа небето, за да открие Полярната звезда. Болката бе така силна, че се боеше, че ще припадне.
„Голямата мечка. Трябва да намеря Голямата мечка“.
Ето там. Когато бе малко момиченце, баща и се бе погрижил да я научи как да се ориентира по звездите, случай че се изгуби в тъмнината. Двете крайни звезди от Голямата мечка сочеха към Малката мечка, а звездата в на дръжката на черпака20 беше Полярната звезда.
Сега тя можеше да прецени накъде е запад — посоката, която щеше да я отведе в Ростов. Младата жена тръгна колебливо по ставащия все по-тъмен път и се спъна. От болката при падането съзнанието й се замъгли. Тя запълзя на четири крака и най-сетне успя да се изправи.
Загуби представа за времето.
Прониза я нова остра болка и осъзна, че се е блъснала в стената на къща. Едва тогава разбра, че е стигнала до града. Зашеметена, на два пъти завива в грешна посока, докато накрая потропа на бащиния си дом.
Когато баща й отвори вратата, Дани припадна в ръцете му.
На следващата сутрин мълвата за мъчителното й преживяване се разнесе из целия Ростов. Много познати дойдоха да задоволят любопитството си.
— Германци ли бяха? — попита ветеринарят. Единствен медик в градчето, той й препоръча да носи корсет, докато ребрата й заздравеят.
— Не — отговори задъхано Дани. — Не мисля. — Корсетът стягаше толкова силно пулсиращите й от болка гърди, че й беше трудно да диша.
— Но ти каза, че си видяла конници с факли — обади се баща й. — Щом не са били германци, мексиканци ли бяха?
— Не, само си помислих…
— Може да е бил разузнавателен отряд — реши ростовският кмет. — Някои от тях са се приближили на достатъчно разстояние, за да хвърлят факлите си по теб. Хората на Каранса21 са в съюз с германците. Всички го знаят. Може би Каранса проверява колко навътре може да се промъкне в Тексас, преди някой да вдигне шум.
— А може да е било онова копеле Виля — предположи градският ковач. — Той отчаяно се нуждае провизии.
— Между нас и границата няма нищо. — Майката на Дани изглеждаше ужасена. — Те може да ни избият, докато спим.
— Не, не бяха конници — настоя младата жена.
— Какво беше казала? — попита кметът. — Че каквото и да си видяла, то ти се е сторило далече — чак до хоризонта, — а после внезапно се е завихрило около теб. Нали така си го описала?
— Да. — Пристегната от корсета и измъчвана от болката в ребрата, Дани едва дишаше.
— Това може да направи само самолет. Видях един последния път, когато бях на гости у сестра ми в Ел Пасо.
— Но аз не чух бръмчене на мотор!
— Каза, че си чула нещо.
— Тихо жужене — отвърна тя. — Не можах да го определя точно.
— Докато заслепяващите светлини са се въртели около теб.
— Да, но…
Кметът се изправи и облече палтото си.
— Ще се свържа с Форт Блис. Армията трябва да бъде предупредена за това. Мисля, че германците изпитват ново оръжие.
Ден по-късно едно петънце се появи сякаш от следобедното слънце. Бръмченето на мотор накара хората да погледнат на запад, където постепенно се очерта тялото на самолет, чийто яркожълт цвят се открояваше на фона на небето. Той имаше два чифта крила, монтирани едни над други, и две открити седалки, разположени една зад друга. Единственият пътник седеше на задната седалка. Машината закръжи над градчето и струпалите се на главната улица жители. Като направи остър вираж, самолетът плавно се заспуска към прашния път. Когато се приземи, той подскочи леко, вдигайки облак прах, и спря участък с изсъхнала трева.
20
Разположението на седемте най-ярки звезди на съзвездието Малката мечка наподобява формата на черпак. — Б.пр.
21
Венустиано Каранса де ла Гарса (1859–1920 г.) — един от лидерите на мексиканската революция, два пъти президент на Мексико. — Б.пр.