— Може да не са били германци. Може да са били ора на Гаранса.
— Не. Искам да кажа, че не мисля, че изобщо бяха ездачи.
— Но ако не са били кавалеристи, откъде са идвали светлините?
— Не знам. Хората в околността често виждат светлини — отвърна младата жена. — Аз лично никога не съм ги съзирала, така че не мога да ви кажа как изглеждат, и преди онази нощ дори не вярвах, че съществуват. Сега не знам какво да мисля.
— Опасявам се, че не ви разбирам.
— Дани говори за ростовските светлини — намеси се кметът. — Индианците и ранните заселници са разказвали за тях. Аз също не съм ги виждал, но жена ми твърди, че ги е виждала. Това беше, след като синът ни умря от холера. Тя вярваше, че те са били душата на нашето момче. Ако питате мен, моята Емили бе изпаднала в такава депресия, че си е внушила, че вижда светлини.
— Добре, каквото и да става, скоро ще разберем — заяви уверено Рейли.
— Наистина ли го вярвате?
— Абсолютно — отговори той. — Виждам светлините точно сега.
— Какво? — Кметът се огледа наоколо.
Капитанът насочи цялото си внимание към южния хоризонт, където постепенно започнаха да се появяват бляскави цветове. Те се усилваха и отслабваха. Полюшваха се и се носеха във въздуха в омайващ и хипнотизиращ ритъм. Червеното преминаваше в синьо. Жълтото преливаше в зелено.
— Виждате ли ги, господин Маккини? — Рейли сложи на дръжката на пистолета си.
За момент кметът не отговори.
— Бог да ми е на помощ, да.
— Такива ли видяхте, госпожице Браун?
— Да — отвърна тя тихо, — преди да ме нападнат.
— Не са ездачи, носещи факли, това е сигурно. Някой от вас усеща ли мирис на цветя?
— Цветя?
— По-точно орхидеи.
— Не знам как миришат орхидеите — каза Маккини.
— Във Филипините имаше стотици видове орхидеи — обясни Рейли. — С изумителни цветове. Точно каквито виждам сега. През нощта в джунглата, докато се опитвах да заспя в палатката си, ароматът им беше много наситен. Опрашваните от пчели орхидеи ухаят на канела. Точно това подушвам сега.
— На мен пък ми мирише на разлагащо се месо — каза Дани.
Кметът вдигна ръка към устата си.
— И на мен.
Капитанът си спомни, че орхидеите във Филипините невинаги ухаеха на канела. Ако бяха опрашвани от мухи, понякога излъчваха мирис на умряло животно, нападнато от мухи.
Внезапно вонята го блъсна в носа и му се доповръща.
„Като от трупове след битка“ — помисли си той.
Дани се закашля от миризмата. Това й причини болка, от която потрепна.
— Там има някакъв труп — каза тя.
„Ново германско оръжие?“ — запита се Рейли.
— Според вас на какво разстояние са те? — Гласът на Маккини прозвуча колебливо.
— Без метода на триангулацията22 е невъзможно да се разбере — отговори капитанът. — В тъмното окото се лъже. Светлините може да са на километри оттук или по-малко от стотина метра. Последното би обяснило как са стигнали до вас толкова бързо, госпожице Браун.
Миризмата на леш стана по-силна.
„Не сме подготвени“ — помисли си Рейли. Имайки предвид, че носи отговорност за безопасността на младата жена, той каза спокойно:
— Хайде да се връщаме в града.
След два дни пристигна кавалерийски отряд, вдигайки облак прах, който се виждаше отдалече. По залез-слънце Рейли препусна с него към участъка от пътя, откъдето бе видял светлините.
Планът беше с помощта на топографски инструменти да направят две отделни замервания на местоположението на светлините и да отбележат на картата техните координати, така че да могат да определят колко далече и къде точно бяха те.
Но в момента, когато светлините се появиха, конете полудяха. Цвилейки силно, те започнаха да се ритат и да се хапят помежду си. Един слязъл от коня кавалерист, който държеше животното за юздата, бе повлечен по земята. Удар на копито пръсна черепа му. Другите паникьосани коне препуснаха в галоп в мрака, изоставяйки войниците да се върнат пеша до града, като пристъпват предпазливо с готови за стрелба пушки.
Седмица по-късно от Форт Блис в Ростов долетяха осем военни биплана. Изминалите дни бяха дали възможност на Рейли да избере терен за временно летище и да започне да надзирава строежа му. Официалното основание за летището бе то да осигури отдалечен полигон, където тайно да се подготвят пилоти за предстоящото включване на Америка във войната.
22
Метод в тригонометрията и елементарната геометрия за определяне разстоянието до обекти, като се използва геометрията на триъгълниците. — Б.пр.