— Божичко, ще ми изхвръкне чивията, разбира се — рече Робинс. — Едва не се подмокрих, когато ме прехвърляха.
— Точно това имах предвид. Напълно си прав. Допреди това тук — той кимна към холограмата — не можехме да го правим, въпреки цялото ни желание.
— И как е успял Ботин? — попита Робинс.
— С измама, разбира се — отвърна Уилсън. — Преди година и половина Чарли и всички останали специалисти по проблема трябваше да използват човешка технология или технология, предоставена ни от някои други раси. А повечето раси, с които сме в контакт, са горе-долу на нашето техническо равнище, защото по-слабите биват изритани от земите си и умират, или ги убиват. Има обаче една раса, която е на светлинни години пред всички останали в тази част на галактиката.
— Консу — каза Робинс и в главата му изникна образ на огромен ракоподобен екземпляр, представител на расата, която далеч бе изпреварила човечеството.
— Именно — потвърди Уилсън. — Преди няколко години консу предоставиха на рреите технология, която им помогна да нападнат нашата колония на Корал, а ние я откраднахме от тях при контраатаката. Аз бях член на научния екип, който трябваше да извърши реверсивен инженерен анализ на консуанския локатор, и мога да те уверя, че има доста неща, които и до ден-днешен не са ясни. Но едно от малкото късчета познание, до които успяхме да се доберем, бе предоставено на Чарли и той го приложи за подобряване на програмата за трансфер на съзнание. Всъщност така се запознахме — аз бях този, който пристигна, за да му покаже докъде сме стигнали. И както можеш да се досетиш, той се оказа прилежен ученик. Разбира се, доста лесно е да потръгне работата, когато разполагаш с по-добри инструменти. Все едно вместо да чукаш с камъни надуваш свирка.
— Значи не си знаел нищо за това — досети се Робинс.
— Абсолютно нищо. Виждал съм нещо подобно — Чарли използваше консуанска технология, за да усъвършенства процеса по прехвърляне на съзнание. Сега вече сме в състояние да създадем буфер — нещо доскоро немислимо, — при който опасността от провал е много по-малка. Но той пазеше тези фокуси за себе си. Научих го едва когато ти ми каза да прегледам личния му архив. Истински късмет, тъй като машината, в която го открих, предстоеше да бъде преместена в някаква обсерватория на Колониалните сили. Искали да разберат как би моделирала вътрешността на една звезда.
Робинс посочи холограмата.
— Струва ми се, че това тук е много по-важно.
Уилсън повдигна рамене.
— И да е така, все още няма широко приложение.
— Шегуваш се. — Робинс го погледна. — Бихме могли да съхраняваме съзнания.
— Да, може да се окаже полезно. Но въпросът е какво да правим с тях? Доколко си запознат с детайлите по трансфера на съзнание?
— Имам известна представа. Но не съм експерт. Издигнах се до адютант на генерала благодарение на организационните си умения, не на научните познания.
— Добре, слушай тогава. Ти сам го каза — без мозък матрицата на съзнанието обикновено се разпада. Това е, защото съзнанието е изцяло зависимо от физическата структура на мозъка. И не на който и да било мозък, а на този, в който е възникнало. Всяка подобна матрица е като пръстов отпечатък. Тя е специфична за конкретната личност, чак до нейните гени. — Уилсън посочи гърдите на Робинс. — Да вземем за пример тялото ти. То е претърпяло доста сериозно преустройство на генетично ниво — имаш зелена кожа, подобрена мускулатура, изкуствена кръв, която пренася няколко пъти повече кислород, отколкото артериалната. Ти си хибрид между твоите собствени гени и реконструирани гени, чиято цел е да повишат твоите способности. Така че на генетично ниво ти вече не си същият, какъвто си бил. Единственото непроменено нещо е твоят мозък. Мозъкът ти е напълно човешки, изграден изцяло върху твоите гени. Защото ако не беше така, съзнанието ти нямаше да може да бъде прехвърлено.
— Защо? — попита Робинс.
Уилсън се ухили.
— Ще ми се да знаех отговора. Предавам ти това, което съм чул от Чарли и помощниците му. Аз само търкалям електрончета. Едно обаче зная със сигурност и то е, че това нещо тук — Уилсън посочи холограмата — не ни върши никаква работа, тъй като се нуждае от мозък, и то от мозъка на Чарли, за да може да ти каже всичко, което знае. А мозъкът на Чарли изчезна заедно с него.
— Щом това нещо не ни е от полза — подхвърли Робинс, — бих искал да зная защо ме накара да сляза тук долу?
— Казах, че няма кой знае какво общо приложение — посочи Уилсън. — Но в един конкретен смисъл може да е доста полезно.