Матсън изсумтя, озадачен от неочаквания проблем.
— Събудете го, без да включвате МозКома. Ако този човек е Ботин, искам го в ясно съзнание. Очаквам да науча от него важни неща.
— Слушам, сър — отвърна Робинс.
— Ако всичко е наред, той ще знае кой е в мига, когато се събуди, нали? — попита Матсън.
Робинс погледна Уилсън, който ги слушаше. Уилсън вдигна рамене и кимна неуверено.
— Предполагаме — рече Робинс.
— Хубаво. Щом е тъй, искам аз да съм първото нещо, което ще види. — Матсън отиде до кувьоза и се наведе над неподвижното тяло. — Хайде събудете го този кучи син.
Робинс кимна на двамата лаборанти и единият от тях постави пръст върху малкото контролно табло.
Тялото подскочи, точно както го правят хората, когато се пробуждат по време на сън, при който пропадат в бездна. Клепачите трепнаха, после се повдигнаха. Очите се завъртяха в орбитите и се спряха върху лицето на Матсън, който се беше ухилил широко.
— Здрасти, Ботин — подхвърли Матсън. — Сигурно си страшно изненадан, че ме виждаш.
Тялото се изпъна и повдигна глава, сякаш искаше да каже нещо. Матсън се наведе услужливо.
И изведнъж се раздаде оглушителен писък.
Генерал Сцилард откри Матсън в тоалетната на трансферната лаборатория и попита любезно:
— Как е ухото?
— Що за тъп въпрос, Сци? — ядоса се Матсън, докато пикаеше в писоара. — Нека на теб някакъв безмозъчен идиот ти изкрещи от толкова близко и тогава ще разбереш как се чувствам.
— Той не е безмозъчен идиот — обясни спокойно Сцилард. — Вие събудихте новороден войник от Специалните части с изключен МозКом. Същество, което няма собствено аз. И то направи каквото би направило всяко новородено. А ти какво очакваше?
— Очаквах шибания Чарлз Ботин — отвърна Матсън и неволно потрепери. — Нали затова го натикахме тоя негодник в кувьоза!
— Но знаеше, че може и да не се получи. Твоите хора ти го казаха.
— Благодаря, че ми го напомни, Сци. — Матсън си вдигна ципа и отиде до умивалника. — Цялото това тъпо начинание се оказа безсмислена загуба на време.
— Той все още може да ни бъде полезен. Съзнанието се нуждае от известно време за ориентиране.
— Робинс и Уилсън казаха, че съзнанието му ще си е наред веднага щом се събуди. — Матсън пъхна ръце под сушилнята. — Проклета машинка — изруга, след като тя не се задейства.
— Никой досега не е опитвал подобно нещо — припомни му Сцилард. — Може би Робинс и Уилсън грешат.
Матсън се изсмя.
— Че грешат, е вярно, без „може би“. Но не за това, за което си мислиш. Въпросът е дали твоите лаборанти ще станат кърмачки на едно напълно съзряло тяло, докато чакаме съзнанието му да се „ориентира“. Лично аз се съмнявам, защото вече знам, че от тази работа няма да излезе нищо. Само си изгубихме времето.
Заряза сушилнята и посегна към кутията с кърпи.
— Свършили са — осведоми го усмихнато Сцилард.
— Естествено, че са свършили! — повтори ядно Матсън. — Можем да произвеждаме войници по поръчка, но не можем да заредим една шибана кутия за кърпи! — Изтръска ръце, после ги обърса гнусливо в панталоните си.
— Ако оставим настрана темата с кърпите — рече Сцилард, — да разбирам ли, че ми предоставяш грижите за нашия моделиран войник? Защото ако е така, ще наредя да му включат МозКома и ще го пратя час по-скоро в учебния взвод.
— Бързаш ли?
— Той е напълно завършен войник от Специалните части — отвърна Сцилард. — Макар да не бързаме за никъде в момента, изпитваме постоянен недостиг от специализирани кадри. Винаги са ни нужни повече, отколкото притежаваме. Така че, поне за мен, нашето малко отроче ще е от полза.
— Какъв оптимизъм! — Матсън смръщи вежди.
Сцилард отново се усмихна.
— Нали знаеш как кръщаваме нашите войници?
— На разни учени и художници.
— На учени и философи — поправи го Сцилард. — Става въпрос за фамилията. Малките имена са си съвсем обикновени. Аз например съм кръстен на Лео Сцилард. Един от учените, създали първата атомна бомба — факт, заради който по-късно той изпитвал непреодолими угризения.
— Сци, знам кой е Лео Сцилард — тросна се Матсън.
— Не исках да те обидя — рече Сцилард. — Макар че човек никога не може да е сигурен, когато става дума за вас, живородените. Имате странни празнини в познанията си.
— Защото в ученическите години зяпахме съученичките — тросна се Матсън. — И затова сме пропуснали да натрупаме безценни сведения за отдавна измрели учени.
— Ами нека тогава те просветля — продължи спокойно Сцилард. — Освен таланта си в науката Сцилард е притежавал и известни ясновидски способности. Предсказал е двете световни войни и някои други исторически събития на Земята. Между другото, бил е страхотен параноик. Живеел в хотел, с винаги стегнат багаж за евакуация. За всеки случай.