— Разбира се — отвърна войникът. — Мястото, което търсите, е ей натам. Продължавайте в същата посока и ще го видите. Между другото, там правят страхотни хамбургери.
— О, благодаря — отвърна Кюри и отново закрачи. ::Видя ли какво имах предвид?:: — обърна се към Иаред. — ::Все едно, че са умствено изостанали.::
Иаред кимна замислено. Умът му разопаковаше понятието „хамбургер“, което го отведе до „храна“ и му подсказа нещо съвсем друго.
::Мисля, че съм гладен:: — рече той.
::По-късно:: — отвърна Кюри. — ::Ще се храниш с твоите другари. Това е част от програмата за установяване на близки взаимоотношения. Ще вършиш доста неща заедно с тях.::
::Къде са твоите другари?:: — попита Иаред.
::Странен въпрос:: — отбеляза Кюри. — ::Не съм ги виждала от години. Губиш връзката с тях веднага щом приключи процесът на подготовка. След това те пращат там, където има нужда от теб, и ти се интегрираш с твоето бойно подразделение. В момента аз съм придадена към един взвод на Специалните части, който работи с новородените.::
Иаред разопакова понятието „интегриране“, но откри, че има проблеми при разбирането му. Опита се да поработи върху него, но Кюри продължаваше да говори.
::Боя се, че ще си в тежест на своите другари. Те са се събудили интегрирани и вече привикнаха един към друг. Ще им трябват няколко дена, за да свикнат с теб. Трябваше да те интегрират преди събуждането — както е станало с тях.::
::Но защо не са го направили?::
::Стигнахме:: — каза Кюри и спря пред една врата.
::Какво има вътре?::
::Това е стаята за инструктаж на пилотите:: — обясни Кюри. — ::Време е да се повозиш. Хайде.:: — Отвори вратата и му кимна да я последва.
В стаята имаше трима пилоти, играеха на покер.
— Търся лейтенант Клауд — каза Кюри.
— В момента му се пече яйце на задника — рече един от пилотите и хвърли чип на масата. — Вдигам с десет.
— Пече и препича — добави вторият пилот и и той сложи чип. — Плащам.
— Щеше да ме заболи от думите ви, ако играехме с истински пари — обяви третият, който, по метода на изключване, трябваше да е лейтенант Клауд, и метна три чипа. — Плащам десет и вдигам с двайсет.
— Едно от неудобствата да се запишеш на обиколка из пъкъла, в която всичко ти е платено предварително — промърмори първият пилот. — Някой решава, че не са ти нужни пари. Плащам.
— Никога нямаше да се запиша, ако знаех, че ще работя за социалисти — подсмихна се вторият. — Плащам.
— Да бе, защото освен че сте тъпи, ще сте и мъртви, нали? — попита Клауд. — А после ми се оплаквате, че не си обичате работата. Вие сте от онези, които се оплакват от всичко. И ще продължите, защото като сваля картите, ще сте обеднели с още няколкостотин долара. — Подреди картите си върху масата. — Змийски очички и трима снежни човеци. Гледайте и плачете.
— Уф, мамка му! — изруга първият пилот.
— Слава на Бога и Карл Маркс — присъедини се към него вторият.
— Бас държа, че такова нещо се чува за първи път в човешката история на маса за покер — каза Клауд. — Трябва да се гордееш със себе си.
— О, гордея се — кимна пилотът. — Само не казвай на мама. Това ще разбие тексаското й сърце.
— Тайната ти ще бъде погребана с мен — успокои го Клауд.
— Лейтенант Клауд — намеси се Кюри. — Чакам вече цяла вечност.
— Прощавайте, лейтенант. Трябваше да приключа с едно ритуално унижаване. Сигурен съм, че ще ме разберете.
— Аз пък не съм — отвърна Кюри и кимна към Иаред. — Това е новобранецът, когото трябва да откарате в лагера Карсън. Предполагам, че вече сте получили заповедта и разрешителното.
— И аз предполагам — отвърна Клауд и постоя за миг неподвижно, докато правеше сверка със своя МозКом. — Да, тук е. Изглежда, че совалката ми вече е заредена и готова. Само да попълня летателния план и сме готови да разперим криле. — Погледна Иаред. — Ще носиш ли нещо друго освен себе си?
Иаред погледна Кюри и тя поклати глава.
— Не — отвърна той. — Само себе си. — Беше леко изненадан от звука на собствения си глас, който чуваше за първи път, и от това колко бавно се оформят думите. Още по-странно бе усещането за движение на езика в устата.
Клауд не пропусна да забележи кратката размяна на информация между Иаред и Кюри, но не каза нищо по въпроса. Вместо това посочи свободния стол.
— Сядай тук, друже. След минутка ще ти обърна внимание.
Иаред седна и отново погледна Кюри.
::Какво да правя сега?:: — попита.