Всичко това накара Иаред да се върне към разговора с Клауд. Кой знае защо обаче не му се струваше, че пилотът се е опитвал да се държи надменно с него, нито да изтъква превъзходството си. Но Иаред трябваше да признае, че е едва на няколко часа. Имаше много неща, които все още не разбираше. И въпреки това му се струваше, че представите му не съвпадат напълно с тези на Брахе. Затова реши да рискува с един въпрос.
::Войниците от Специалните части притежават ли чувство за хумор?::
::Разбира се, че притежаваме, Дирак:: — отвърна Брахе и го погледна през рамо. — ::Всяко човешко същество има чувство за хумор. Просто нашето е различно от тяхното. Кажи ми някоя от шегите на този твой пилот.::
::Ами добре:: — отвърна Иаред и разказа анекдота с Шерлок Холмс.
::Виждаш ли колко е глупаво?:: — бе коментарът на Гейбриъл. — ::Все едно Уотсън не може да се досети, че палатката е изчезнала. Това е проблемът с хумора на живородените. Винаги се основава на предположението, че някой е идиот. Няма нищо срамно в това, че не притежаваме подобно чувство за хумор.:: — Брахе излъчваше силно усещане за раздразнение и Иаред реши да не продължава разговора в тази насока. Вместо това попита:
::Тук всички ли са от Специалните части?::
::Точно така:: — потвърди Дирак. — ::Карсън е един от двата подготвителни лагера на Специалните части и единственият по рода си на Феникс. Обърни внимание, че лагерът е заобиколен от гора.:: — Дирак посочи покрайнините на лагера, където земната флора се бореше с местните растения за превъзходство. — ::Намираме се на повече от шестстотин километра от най-близкото селище.::
::Защо?:: — попита Иаред и си спомни коментара на Брахе за живородените. — ::Те ли се опитват да ни държат настрана от себе си?::
::Опитват се да държат другите настрана от нас:: — отвърна Брахе. — ::Нашето обучение няма нищо общо с това на живородените. Те само ще ни се пречкат, а и не разбират нищо от това, което става тук. Най-добре е да ни оставят на мира, за да правим каквото си знаем.::
::Казаха ми, че съм изостанал с подготовката:: — рече Иаред.
::Не с подготовката:: — поправи го Дирак. — ::С интегрирането. Подготовката ти започва още днес. Но интегрирането е по-важно. Не можеш да се обучаваш, ако не си интегриран.::
::Как ще се интегрирам?::
::Първо, ще се запознаеш с твоите другари:: — отвърна Брахе и спря пред вратата на неголямото казармено помещение. — ::Ето, че стигнахме. Казах им, че си тук, и те те чакат.:: — Отвори вратата и го въведе.
Помещението бе оскъдно мебелирано, както подобава на всяка казарма. Два реда от общо осем легла, подредени покрай двете стени. Между тях петнайсет мъже и жени, които седяха или стояха, вторачили погледи в Иаред. Той се стресна от внезапната проява на внимание и МозКомът разопакова концепцията за „срамежливост“. Искаше му се да ги поздрави, но изведнъж осъзна, че не знае как да разговаря с повече от един човек чрез своя МозКом. Сетне се досети, че би могъл да го направи с уста. Всички тези непроверени възможности го объркаха допълнително.
— Здравейте — каза накрая. Някои от новите му колеги се засмяха заради тази примитивна форма на общуване. Никой не отвърна на поздрава.
::Май обърках нещо още в началото:: — обърна се Иаред към Брахе.
::Те чакат да ти се представят след като бъдеш интегриран:: — обясни Брахе.
::И кога ще стане това?::
::Сега:: — отвърна Брахе и интегрира Иаред с другарите му.
Иаред бе завладян от изненада за не повече от една десета от секундата, след което МозКомът го информира, че като командващ офицер, Брахе разполага с ограничен достъп до него. После това съобщение бе изместено от факта, че внезапно в главата му се бяха появили петнайсет души и същевременно Иаред бе в главите на всички тях. Заля го неконтролируема вълна от информация, отнасяща се до всички подробности от живота на тези петнайсет непознати, и същевременно неговият оскъден опит бе споделен с всеки един от тях. Излишни се оказаха както поздравите, така и опитите за представяне, защото в миг Иаред вече знаеше и чувстваше всичко, което му бе необходимо за тези петнайсет, които вече бяха свързани с него неразривно — доколкото това е възможно между различни хора. Можеше само да се благодари, че всичките тези петнайсет са живели по съвсем мъничко.
Иаред изгуби съзнание.
::Това беше много интересно:: — чу да казва някой. Почти веднага позна, че коментарът е на Брайън Майкълсън, въпреки че никога досега не бе общувал с него.
::Надявам се да не му става навик:: — рече друг глас. Стив Сиборг.