::Защо на живородените им отнема толкова много време за подготовка?:: — попита Стив Сиборг.
::Ще ви покажа:: — отвърна Брахе. — ::Днес е първият ден на вашето обучение. Знаете ли какво е да застанеш мирно, познавате ли всички останали команди на строевата подготовка?:: — Членовете на отряда го гледаха безизразно. — ::Така:: — добави той. — ::Ето ви инструкциите.::
Иаред почувства, че умът му приема нова информация. Познанията попиваха бързо в съзнанието му, в началото хаотични, но веднага се намесваше МозКомът, сортираше ги, разпределяше ги на правилните места и ги свързваше с онова, което той бе научил за едничкия си ден живот. Само след броени секунди Иаред бе напълно запознат с военните разпоредби за строева подготовка. А заедно с това се появи ново и странно усещане, каквото не бе изпитвал досега — непринуденият им строй, в полукръг около Брахе, това, че едни стояха, други седяха, а някои се облягаха на стената, всичко това създаваше усещането за погрешност. За проява на неуважение. Пораждаше срам. След по-малко от трийсет секунди, без да произнесат и думичка, всички се бяха строили в четири редици и стояха мирно.
Брахе се усмихна.
::Вижте как се получи от първия път:: — каза им. — ::Свободно!:: — Те се отпуснаха. — ::Отлично!:: — похвали ги той. — ::Сигурно няма да повярвате, ако ви кажа колко време е необходимо на живородените, за да научат тези команди. Те преминават специална строева подготовка, дни наред, докато възприемат всички тези неща, които вие вече знаете.::
::Защо живородените не се обучават по нашия начин?:: — попита Алън Миликан.
::Защото не могат:: — обясни Брахе. — ::Мозъците им са стари, настроени на определен ритъм. Губят страшно много време, докато привикнат със своите МозКоми. Ако се опитам да им пратя строевата инструкция така, както я пратих на вас, ще блокират. Освен това те не могат да се интегрират — не могат да споделят информацията помежду си, както го правим всички ние в Специалните части. Те не са конструирани по този начин. Не са родени, за да го правят.::
::Ние сме по-съвършени от тях, но те са живородени войници:: — обади се Стивън Сиборг.
::Да:: — отвърна Брахе. — ::Специалните части са по-малко от един процент от личния състав на Колониалните отбранителни сили.::
::Щом сме толкова добри, защо сме толкова малко?:: — попита Сиборг.
::Защото живородените се боят от нас:: — рече Брахе.
::Какво?:: — Сиборг почти подскочи.
::Нямат ни доверие:: — продължи Брахе. — ::Отгледали са ни с едничката цел да защитаваме човечеството, но не вярват, че сме част от него. Конструирали са ни да сме съвършените войници, но се боят, че може да дадем дефект. Ето защо не ни смятат за пълноценни хора и ни възлагат задачи, които смятат, че съответстват на принизеното ни положение. Не ни вярват, защото не вярват на себе си.::
::Това е глупаво:: — рече Сиборг.
::По-скоро тъжно:: — обади се Сара Поулинг.
::И двете:: — заключи Брахе. — ::Разумът не е сред силните страни на хората.::
::Трудно е да се разбере защо мислят по този начин:: — рече Иаред.
::Прав си:: — каза Брахе. — ::Без да искаш, уцели един от болезнените въпроси на Специалните части. Живородените не ни вярват, а ние не можем да ги разберем. И тези неща не се оправят с времето. Ето аз например съм единайсетгодишен.:: — Групата бе завладяна от неочаквана силна изненада, никой от тях не можеше да си представи какво е да си толкова стар. — ::И кълна ви се, все още ми е трудно да ги разбера. Тяхното чувство за хумор, което наскоро обсъждах с Дирак, е само един от примерите. Ето защо, в добавка към умствената и физическа подготовка, обучението тук включва и курс по история и култура на живородените войници, с които ви предстои да се срещате, така че да можете да ги разбирате и да имате представа как те гледат на нас.::
::Това ми изглежда чиста загуба на време:: — оплака се Сиборг. — ::Щом живородените не ни вярват, защо трябва да ги защитаваме?::
::Защото това е целта на нашето съществуване…:: — отвърна Брахе.
::Не съм искал да се раждам:: — прекъсна го Сиборг.
::Ето, че сега разсъждаваш като живороден:: — продължи невъзмутимо Брахе. — ::Ние също сме хора. Когато воюваме за човечеството, воюваме за нас. Никой не е искал да се ражда, но вече сме родени и сме хора. Сражаваме се не само за другите, но и за нас самите. Ако не защитаваме човечеството, ще изчезнем заедно с него. Вселената, в която живеем, е безмилостна.::