Сиборг мълчеше, но продължаваше да излъчва раздразнение.
::Само това ли ще правим?:: — попита Иаред.
::Какво имаш предвид?:: — попита Брахе.
::Родени сме с тази цел:: — обясни Иаред. — ::Но можем да правим и други неща, нали?::
::И какво предлагаш?:: — попита Брахе.
::Ами не знам. Аз съм само на един ден. Има да уча още толкова много неща.:: — Това предизвика всеобщо забавление и усмивката на Брахе.
::Родени сме да правим това, но не сме роби:: — заговори той. — ::Имаме отреден период на служба. Десет години. След това, по желание, можем да се уволним. Да станем като останалите живородени и да отидем на някоя колония. Дори има една колония, която е предназначена за нас. Някои от нашите отиват там, други предпочитат да заживеят сред живородените. Но повечето остават в Специалните части. Като мен например.::
::Защо?:: — попита Иаред.
::Защото за това съм бил роден. Зная да правя само това. Всички вас ви бива за същото. Или поне ще ви бива, когато ви дойде времето. Така че да започваме.::
::Ние правим много неща по-бързо от живородените:: — говореше Сара Поулинг, докато си ядеше супата. — ::Но предполагам, че храненето не е едно от тях. Ако ядеш твърде бързо, ще се задавиш. Може да е смешно, но и да създаде неприятности.::
Иаред седеше срещу нея, на една от двете маси, отредени в столовата за Осмо тренировъчно отделение. Алън Миликан, който проявяваше интерес към разликите в обучението между живородените и Специалните части, бе научил, че първите се подготвят във взводове, а не в отделения, и че отделенията в Специалните части не са същите по големина като тези в Колониалните сили. Всичко, което бе узнал Миликан, мигновено се споделяше с останалите интегрирани. По такъв начин бе достатъчно само един от отделението да научи нещо и то мигновено ставаше достояние на всички други.
::Според мен дори ядем по-бързо от живородените:: — рече Иаред, докато си сърбаше супата.
::Защо смяташ така?:: — попита Поулинг.
Иаред сръбна още една лъжица.
— Защото ето какво ще се случи, ако се опитат да разговарят и да се хранят едновременно — каза, духна и от устата му се разхвърчаха пръски.
::Олеле!:: — възкликна Поулинг.
::Какво има?:: — попита Иаред.
Тя погледна наляво и надясно. Иаред също се озърна и установи, че всички в столовата го гледат. Със закъснение осъзна, че всички са го чули, когато бе проговорил на глас. Никой друг в столовата не бе произнесъл и думичка от началото на храненето. Всъщност последният път, когато бе чул нечий глас, бе на сбогуване с лейтенант Клауд. Тук не беше прието да се общува така.
::Извинявайте:: — каза той по общия канал. Останалите се наведоха над чиниите.
::Пак се направи на глупак:: — укори го Стивън Сиборг от другия край на масата.
::Но това беше само шега:: — оправда се Иаред.
::Да бе, само шега:: — подигра го Сиборг. — ::Идиот.::
::Защо се държиш грубо?:: — попита Иаред.
::Защо се държиш грубо?:: — подигра го отново Сиборг.
::Иаред може да е идиот, но поне не повтаря като папагал:: — намеси се Поулинг.
::Млъквай, Поулинг!:: — сряза я Сиборг. — ::Никой не ти иска мнението.::
Иаред понечи да отвърне, но изведнъж във въображението му изникна странна картина. Дребни клечащи в кръг човешки същества, които спореха за нещо с високи кресливи гласчета. Едно от тях започна да се подиграва на друго, като повтаряше думите му, както бе постъпил Сиборг.
::Кои са пък тези?:: — попита Сиборг. Поулинг също изглеждаше озадачена.
В главите им отекна гласът на Гейбриъл Брахе:
::Това са деца. Незрели човеци. Карат се за нещо. Ако се вгледате, ще видите, че са досущ като вас.::
::Той почна пръв:: — рече Сиборг, извърнал глава към Брахе в другия край на столовата. Брахе седеше на масата за офицери. Дори не гледаше към тях.
::Една от причините живородените да не ни вярват е, защото смятат, че сме деца:: — продължи Брахе. — ::Емоционално увредени деца в тела на възрастни. И колкото и да ви е неприятно, ще ви кажа, че са съвсем прави. Трябва да се научим да се контролираме като възрастните, като всички останали хора. Но имаме по-малко време от тях за това.::
::Но…:: — понечи да отвърне Сиборг.
::Тихо!:: — сряза го Брахе. — ::Сиборг, когато приключат сутрешните ти занятия, ще имаш самостоятелна задача. Чрез твоя МозКом можеш да се свързваш с информационната система на Феникс. Искам да изучиш правилата на етикецията и безконфликтните взаимоотношения между хората. Намери всичко, което можеш, по въпроса и вечерта го сподели с останалите от Осмо отделение. Разбра ли ме?::