През сутрините и следобедите на тази първа седмица бойците от Осмо отделение се учеха да нападат, да се отбраняват и да убиват. Вечер учеха всичко останало, включително и някои неща, които според Иаред нямаха почти никаква стойност.
Рано вечерта на втория ден Андреа Гелл-Манн запозна Осмо отделение с ругатните — тема, която бе избрала на обяд и бе приключила преди вечеря. На самата вечеря бойците от Осмо подвикваха ентусиазирано да им подадат „шибаната салата“, „ей, ти, лайно такова“ и прочее, докато накрая Брахе не ги скастри да си затварят „лайняните усти“, „всички вие копелдаци мръсни“, защото „взело да му писва на оная работа“. Почти веднага всички се съгласиха, че Брахе е прав, след което Гелл-Манн ги научи да псуват на арабски.
На третия ден някои новобранци от Осмо поискаха и получиха разрешение да влязат в кухнята на столовата и да използват печката, за да си приготвят нещо сами. На следващата сутрин останалите отделения в лагера Карсън бяха снабдени с огромно количество сладкиши.
На четвъртия ден те започнаха да си разказват вицове, научени от информационната система на Феникс, но без особен успех в заключителната фаза, тъй като докато компютрите в главите им разархивират смисъла, те вече не бяха смешни. Единствено Сара Поулинг се смееше в повечето случаи, но останалите решиха, че веселието й е породено от общата неспособност да се разказват вицове. Никой друг не го намери за смешно, което придаде нова енергия на несекващия й кикот и накрая тя падна от койката.
Виж, това вече развесели всички.
Игрословиците се радваха на много по-топъл прием.
На петия ден, чийто следобед бе посветен на лекция за разположението на човешките колонии и връзките им с други разумни същества (които в преобладаващата си част бяха враждебни), Осмо отреди вечерта на книгите и филмите от предколониалната епоха за междузвездни войни с чуждоземци. Оценките бяха противоречиви. „Война на световете“ бе посрещната с одобрение до финала, който всички определиха като евтин номер. Романът „Звездни рейнджъри“ имаше някои добри бойни сцени, но изискваше разархивирането на сложни философски концепции; филмът им хареса повече, макар несъмнено да бе по-тъп. „Вечната война“ необяснимо защо накара всички да се натъжат: мисълта, че една война може да продължи толкова дълго, изглежда, бе непоносима за група хора на възраст не повече от седмица. След като гледаха „Междузвездни войни“, почти всички поискаха светлинен меч и бяха разочаровани, че подобно оръжие все още не е разработено. Освен това всички бяха на единното мнение, че еуоките трябва да измрат.
Две класически творби имаха особен успех. „Играта на Ендър“ достави всеобща наслада: ето войници, които бяха досущ като тях, макар и по-малки. Главният герой също бе отгледан с едничката цел да воюва с чуждоземци. На следващия ден всички новобранци от Осмо се поздравяваха със ::Здрасти, Ендър::, докато накрая Брахе не ги скастри.
Втората книга беше „Чарли се завръща у дома“, произведение от навечерието на Колониалната епоха и следователно една от последните книги, в които вселената бе изобразена различно от тази, в която живееха — в онази вселена чуждоземците все още посрещаха хората добронамерено, а не с оръжие. Книгата беше екранизирана, но в по-късен период, когато на нея вече се бе гледало по-скоро като на приказка, отколкото като на научна фантастика. Новобранците бяха запленени от тази вселена, в която те не само не съществуваха, но и можеха да се окажат излишни и ненужни.
На шестия ден Иаред и другарите му най-сетне научиха каква е целта на секса.
На седмия, като пряко последствие от шестия, всички почиваха.
::Може някои от тези неща да са абсолютно ненужни:: — обясняваше Поулинг на Иаред, докато двамата се излежаваха в койката й и се наслаждаваха на физическата си близост, без да са правили любов. — ::Възможно е от всяко едно от тях да няма никаква полза, но събрани заедно, те ни помогнаха да се сближим.::
::Ние сме достатъчно близки:: — отвърна Иаред.
::Не по този начин.:: — Поулинг се притисна за миг в него. — ::Да се сближим като хората. Да бъдем едно цяло. Може всички тези неща да са ти се сторили глупави, но те ни учат какво е да си човек.::
Сега беше ред на Иаред да се притисне към нея и да прокара ръка по гърдите й.
::На мен ми харесва да съм човек.::
::На мен също:: — призна Поулинг и се изкиска.
::За Бога, вие двамата!:: — намеси се Сиборг. — ::Опитвам се да поспя.::
::Мърморко:: — отвърна Поулинг, погледна Иаред в очакване и той да добави нещо и откри, че вече е заспал. Целуна го по челото и също заспа.