::През първата си седмица бяхте подложени на физическа подготовка, за да се научите да правите всичко, което умеят живородените войници:: — заговори Брахе. — ::А сега е време да ви научим на нещата, които можете само вие.::
Осмо отделение бе построено на старта на дълга полоса с препятствия.
::Вече се научихме да преодоляваме тази полоса:: — рече Люк Гълстранд.
::Радвам се, че си го забелязал, Гълстранд:: — отбеляза Брахе. — ::Заради наблюдателността ти днес ще си първи на старта. Остани тук. Останалите ще помоля да се разпръснат из полосата. Гледайте да сте на равни разстояния.::
Новобранците се разпръснаха по протежение на полосата и Брахе се обърна към Гълстранд.
::Виждаш ли тази полоса?::
::Да:: — отвърна Гълстранд.
::Смяташ ли, че ще можеш да я пробягаш със затворени очи?::
::Не:: — рече Гълстранд. — ::Не помня къде точно са всички препятствия. Може да се спъна лошо и дори да се убия.::
::Останалите съгласни ли сте с него?:: — попита Брахе. Вместо отговор те пратиха кратки потвърждаващи сигнали. — ::И въпреки това, преди да си тръгнем оттук, вие всички ще пробягате тази полоса със затворени очи. Защото притежавате една способност, която ще ви помогне да го направите: интеграцията ви с останалите членове на отделението.::
От различни краища на полосата долетя обща вълна на съмнение.
::Използваме нашите интеграционни умения, за да разговаряме и споделяме информация:: — даде гласност на съмненията Брайън Майкълсън. — ::Но това е нещо съвсем различно.::
::Няма нищо различно:: — каза Брахе. — ::Нощните задачи през изминалата седмица не бяха нито наказание, нито прищявка. Вие вече знаете, че благодарение на вашия МозКом и на специално устроените ви мозъци можете да се обучавате самостоятелно и бързо. През изминалата седмица — без да си давате сметка за това — вие се научихте да споделяте помежду си и да възприемате огромно количество информация. Няма никаква разлика между всички тези задачи и предстоящата. Обърнете внимание.::
Иаред едва не извика от изненада, другарите му също. Изведнъж редом с постоянното присъствие на Брахе в мислите му върху съзнанието му се насложи и подробна информация за физическото състояние на лейтенанта, за неговото местоположение, за всеки негов жест и действие.
::Погледнете през очите ми:: — нареди Брахе. Иаред се съсредоточи върху командата и усети, че му се завива свят, когато гледната точка рязко се смени и се смеси с тази на Брахе. Последният завъртя леко глава и Иаред видя самия себе си, втренчил поглед в лейтенанта. Брахе преустанови връзката.
::Постепенно ще свикнете да го правите:: — успокои ги Брахе. — ::Отсега нататък ще изпълнявате това упражнение при всяко бойно занятие. Благодарение на интегрирането вие притежавате уникално за вселената ситуационно усещане. Всички разумни същества обменят информация по време на сражение така, както могат дори живородените поддържат непрестанно отворен комуникационен канал. Но само Специалните части притежават подобна степен на съучастие, такова ниво на общо тактическо съзнание. Това е същината на нашия начин на действие при бойни условия. Както вече ви казах, миналата седмица се запознахте с основните тактически прийоми на живородените — и се научихте да влизате в бой индивидуално. Време е да се обучите да се сражавате като Специални части, да интегрирате собствените си бойни умения с цялото отделение. Ще свикнете да споделяте всичко, което ви е известно, и да се доверявате на онова, което споделят с вас. Това ще ви спасява живота и живота на вашите другари. Предстои ви най-трудната и най-важната задача. Така че искам да сте максимално внимателни.:: — Брахе се обърна към Гълстранд. — ::Затвори очи!::
Гълстранд се поколеба.
::Не съм сигурен дали ще успея да ги държа затворени…::
::Ще трябва да се довериш на другарите си:: — рече Брахе.
::Но аз им вярвам:: — рече Гълстранд. — ::По-скоро не вярвам на себе си.:: — Последното предизвика съчувствени сигнали от останалите.
::Въпреки всичко това е неизбежна част от упражнението:: — рече Брахе. — ::Действай!::
Гълстранд зажумя и неуверено пристъпи. От мястото, където се намираше, някъде към средата на полосата, Иаред забеляза, че Джери Йокава се навежда леко, сякаш се опитва да скъси разстоянието, което го делеше от Гълстранд. В началото Гълстранд се придвижваше съвсем бавно, но постепенно ускори крачка и малко преди да доближи Иаред — тъкмо след като бе преминал по дървената греда над канавката с кал — на лицето му се появи усмивка. Изглежда, беше повярвал.