Иаред почувства, че Гълстранд търси неговата гледна точка. Опита се да му предостави пълен достъп до всички свои сетива и същевременно да го окуражи. Гълстранд прие и двете и на свой ред прати кратък импулс на благодарност, след което се съсредоточи върху въжето, което започваше след позицията на Иаред. Когато се изкатери по него, Гълстранд се прехвърли към следващия член на отделението по линията, но вече видимо се чувстваше далеч по-уверен. Към края на полосата се движеше с почти максимална скорост.
::Отлично:: — похвали го Брахе. — ::Гълстранд, заеми последния пост. Останалите да се преместят с по една позиция към старта. Йокава, твой ред е.::
Две смени по-късно не само членовете на отделението споделяха своята гледна точка с онзи, който преодоляваше трасето, но и той им показваше всичко, което усещаше, за да могат тези след него да са максимално подготвени. Така всеки следващ участник се придвижваше все по-бързо и уверено. Когато дойде ред на Иаред, отделението бе интегрирало напълно гледната си точка и се бе научило да я сменя бързо, както и да осигурява цялата необходима информация за придвижването. Беше като да присъстваш едновременно на две места.
Вече беше ред на Иаред. Той не спираше да се диви на тази странна нова възможност, но само докато се изкатери на гредата. Тук за миг чуждата гледна точка, на която разчиташе в момента, внезапно се измести встрани, той изгуби равновесие и се пльосна в калната канавка.
::Извинявай, разсеях се:: — обърна се към него Стивън Сиборг, докато Иаред бършеше калта от лицето си. — ::Влезе ми нещо в окото.::
::Глупости:: — намеси се Алън Миликан, но на закрита връзка. — ::Аз съм на следващия пост и го виждам идеално. Нищо не му е влизало в окото.::
::Сиборг, ако допуснеш нещо подобно по време на бой, най-вероятно ще ти се случи някоя неприятност, като да се озовеш от неправилната страна на шлюза при следващия старт. Постарай се да не го забравяш. Дирак, продължавай нататък.::
::Не мога да разбера какво има срещу мен Сиборг?:: — обърна се Иаред към Поулинг. Двамата тренираха бой с ножове. Бяха разделени на двойки, които се сменяха на всеки пет минути, с включено на максимална степен интегриране. Да се биеш с някой, който долавя и най-малкото ти движение и намерение, бе истинско предизвикателство.
::Наистина ли не знаеш?:: — попита Поулинг, докато описваше бавен кръг с острието на стиснатия в лявата си ръка нож. — ::Две неща. Първо, той си е гадинка. И второ — защото ме харесва.::
Иаред замръзна неподвижно.
::Какво?:: — попита и в същия миг Поулинг се нахвърли върху него, направи лъжливо движение със свободната си ръка и рязко повдигна острието нагоре. Иаред отскочи, Поулинг мигновено прехвърли ножа в другата си ръка и нанесе нисък удар — пропусна крака му само с няколко сантиметра. Иаред се изправи и зае отбранителна позиция.
::Опита се да ми отвлечеш вниманието:: — укори я той.
::Ти сам си го отвлече:: — засмя се Поулинг. — ::Аз само се възползвах от това.::
::Няма да се успокоиш, докато не ми пуснеш кръвчица.::
::Няма да се успокоя, докато не млъкнеш и не се съсредоточиш върху обучението:: — възрази сериозно тя.
::Знаеш ли…:: — почна той, но внезапно се наведе назад, доловил намерението на Поулинг да го промуши в гърдите — миг преди да го осъществи. Възползва се от протегнатата й в опразненото пространство ръка, шмугна се покрай нея и опря острието на ножа в ребрата й. Преди да завърши движението си, Поулинг повдигна рязко глава и го удари с теме отдолу в брадичката. Зъбите му изтракаха и за миг зрението му се замъгли. Усетила това, Поулинг отскочи назад, приклекна и го подкоси с крака. Когато Иаред се съвзе, тя вече го стискаше в хватка, опряла нож в гърлото му.
::Знам:: — рече подигравателно, — ::че ако това бе истински двубой, вече щях да съм ти прерязала гърлото и да съм се заела със следващия.::
Прибра ножа в калъфа и вдигна колене от гърдите му.
::Значи трябва да съм благодарен, че не беше истински бой:: — подхвърли Иаред, докато се надигаше. — ::Та за Сиборг…::
Поулинг го удари с юмрук в носа и главата му отскочи назад. Секунда след това ножът й отново бе опрян в гърлото му.
::Какво има пък сега, за Бога?::
::Петте ни минути не са изтекли:: — отвърна Поулинг. — ::Никой не е прекратил боя.::
::Но ти…:: — почна Иаред. Поулинг притисна по-силно ножа и му пусна УмнаКръв. Иаред извика от изненада и болка.
::Никакво „но ти“:: — рече Поулинг. — ::Иаред, харесвам те, но забелязах, че не умееш да се съсредоточаваш. Ние сме приятели и според теб това означава, че можем да си бъбрим, докато вършиш разни неща. Но кълна ти се, следващия път, когато се разкриеш по този начин, ще ти прережа гърлото. Твоята УмнаКръв вероятно ще те спаси и няма да умреш. Но след това ще престанеш да смяташ, че не съм способна да ти направя нещо лошо само защото сме приятели. Разбираш ли, аз наистина те харесвам. Повярвай, Иаред, всичко това е за твое добро. Не искам да умреш по време на някоя битка само защото мислите ти са някъде другаде. Не можеш просто да спреш да се биеш, понеже ти е хрумнало да кажеш нещо.::