::Аха, я:: — съгласи се Иаред и извика картата. — ::Ние сме тук. Йокава и Бъркли — тук. Между нас и тях има гъста гора.::
::И смяташ, че можем да се доберем дотам по дърветата.::
::Не в това е въпросът, а дали ще успеем да го направим достатъчно бързо, за да ги заварим живи, и достатъчно тихо, за да не ни разкрият и убият.::
Иаред бързо установи, че да се придвижват по дърветата е по-лесно на теория, отколкото на практика. Със Сиборг едва не тупнаха още при първия опит, а прескачането от клон на клон изискваше много по-голяма координация, отколкото очакваха. Феникският бамбук не можеше да носи голяма тежест, а повечето клони на земните дървета бяха изсъхнали и се чупеха. Двамата напредваха по-бавно и по-шумно, отколкото им се искаше.
По някое време от изток се чу тревожен шум. Иаред и Сиборг застинаха, притиснати към стеблата. Двама войници от Тринайсето отделение се прокрадваха сред шубраците на трийсетина метра от тях. И двамата се озъртаха зорко и очевидно бяха нащрек. За щастие не им хрумваше да поглеждат нагоре.
Иаред забеляза с крайчеца на окото, че Сиборг бавно посяга към оръжието си.
::Почакай:: — предупреди го. — ::Все още сме в периферното им полезрение. По-добре да се озовем зад тях.::
Двамата войници продължаваха да се придвижват и когато най-сетне им видяха гърбовете, Сиборг кимна на Иаред. Двамата безшумно свалиха пушките от раменете си и се прицелиха в незащитените си противници. Сиборг даде команда и последваха два къси откоса. Противниковите войници тупнаха в тревата.
::Останалите са приковали с огън Йокава и Беркли:: — рече Сиборг. — ::Да отидем да ги измъкнем.:: — И продължи напред. Иаред дори се изненада от бързината, с която Сиборг си бе възвърнал самочувствието.
След десет минути, когато мунициите на Йокава и Бъркли вече привършваха, Иаред и Сиборг най-сетне успяха да открият местоположението на останалите войници от Тринайсето отделение. Двама от тях бяха на осем метра вляво и под Иаред, прикрити зад едно паднало дърво, други двама лежаха зад купчина на десетина метра вдясно от Сиборг. Четиримата заедно поддържаха непрестанен огън срещу позициите на Йокава и Бъркли, докато пети се опитваше да ги заобиколи откъм фланга. И петимата бяха с гръб към Иаред и Сиборг.
::Аз поемам онези зад дървото, а ти поеми другите при купчината:: — нареди Сиборг. — ::Ще кажа на Бъркли за петия, но не бива да стреля по него, преди да сме започнали ние. Инак ще ни издаде.::
Иаред кимна — сега, когато бе възвърнал увереността си, Сиборг се справяше много по-добре. Иаред остави този факт за по-късно мислене и се опита да заеме максимално стабилна позиция върху клона. Сиборг се смъкна с едно ниво надолу, за да избегне един клон, който му пречеше. Клонът, на който стъпи обаче беше изсъхнал, изпука и се счупи. Сиборг изпусна оръжието си и се вкопчи в следващия клон; четиримата на земята се извърнаха, вдигнаха глави, зърнаха го да виси безпомощно над тях и вдигнаха едновременно оръжията си.
::По дяволите!:: — изруга Сиборг и погледна към Иаред.
Иаред откри автоматична стрелба по двамата зад купчината. Единият подскочи и падна, вторият успя да се прикрие. Иаред премести огъня върху войниците зад падналото дърво, не успя да ги уцели, но спечели необходимото време, за да превключи на управляеми ракети и пусна една в пространството между двамата. Симулираната ракета ги посипа с дъжд от виртуални шрапнели. Те паднаха. Иаред се обърна тъкмо навреме, за да забележи, че войникът зад купчината се надига и натиска спусъка. Иаред почувства, че гърдите му се стягат под въздействието на костюма, и изпусна пушката. Беше прострелян, но фактът, че не е паднал от дървото, му подсказваше, че още се води жив.
Какво невероятно изживяване. Бойно учение! Бе толкова развълнуван, че насмалко да се напикае.
::Чакай да ти помогна:: — рече Сиборг и посегна с лявата си ръка към него тъкмо когато петият войник го простреля в дясното рамо. Ръката на Сиборг се парализира и той изпусна клона, на който висеше. Иаред го сграбчи за лявата ръка и успя да го задържи, преди да полети надолу. Почувства остра болка в левия си крак, който все още бе заклещен между клоните — сега трябваше да носи двойна тежест.
Войникът долу се прицелваше бавно и Иаред осъзна, че до падането им остават броени секунди. Учение или не, сблъсъкът със земята щеше да доведе до сериозни последствия и за двамата. Той се пресегна с дясната ръка, измъкна бойния нож и го метна с всичка сила. Ножът се заби дълбоко в лявото бедро на противника — войникът изкрещя, падна и започна да се превива, а после се появи Бъркли и го застреля от упор.
::Осмо отделение печели учението:: — чу Иаред гласа на Брахе. — ::Дезактивирам тренировъчните костюми на всички поразени. Следващото бойно учение започва точно след трийсет минути.:: — Иаред почувства как напрежението в дясната му страна отслабва и въздъхна облекчено. Сиборг също вече се движеше свободно. Иаред го повдигна нагоре и после двамата се спуснаха по стъблото, за да си вземат оръжията от земята.