— Добре, готова съм да захапя стръвта — рече Сейгън, след като приключи с файла. — Но все пак защо ми натиквате този предател?
— Ботин е предателят. Дирак просто носи мозъка му.
— Мозък, в който сте се опитали да вкарате съзнание на предател.
— Да, така е — съгласи се Сцилард.
— В такъв случай отново се връщаме на моя въпрос.
— Защото имаш опит с подобен род неща — заяви Сцилард.
— С предатели?
— С необичайни попълнения в Специалните части — поправи я Сцилард. — Веднъж вече имаше под свое командване живороден от Колониалните отбранителни сили. Джон Пери. — Сейгън замря, когато той произнесе името, но Сцилард се престори, че не го е забелязал. — И той се справи доста добре, докато беше при теб. — Последното изречение можеше да съдържа и лека насмешка — по време на Битката за Корал Пери бе пренесъл изпадналата в безсъзнание Сейгън под вражески огън през няколкостотин метра открита местност, за да й осигури медицинска помощ, а след това бе открил жизненоважен образец на чуждоземна технология малко преди той да бъде унищожен под рухнала сграда.
— Заслугата за всичко онова бе на Пери, не моя — призна Сейгън. Сцилард отново забеляза, че лицето й трепва, когато произнася името му.
— Не бива да си толкова скромна — подсмихна се той, но млъкна, докато келнерът поднасяше чая. — Искам да кажа, че Дирак е нещо като хибрид. Той е войник от Специалните части, но и нещо друго. Трябва ми някой с опит тъкмо по това „друго“.
— „Нещо друго“ — повтори замислено Сейгън. — Генерале, правилно ли разбрах, че се съмнявате, че съзнанието на Ботин продължава да се крие някъде в Дирак?
— Не съм го казвал — отвърна Сцилард, но тонът му подсказваше обратното.
Сейгън помисли още малко, после продължи:
— Сигурно си давате сметка, че следващите няколко мисии на „Хвърчило“ могат да доведат до стълкновения както с рреите, така и с енешанците. Тъкмо срещите ни с енешанците са особено деликатни. — „И за тях ми трябваше Уил Листър“ — помисли си тя.
— Давам си сметка — потвърди лаконично Сцилард и се пресегна за чая.
— Не смятате ли, че някой, притежаващ потенциално изменнически наклонности, може да представлява определен риск за успешното изпълнение на мисиите? — попита Сейгън. — И не само за тях, но и за хората, които ще участват.
— Риск, разбира се, има — съгласи се Сцилард. — Тъкмо затова се уповавам на твоя опит в подобен род неща. Но не е изключено твоят човек да носи в себе си информация от критично значение. А това ме интересува повече от всичко. Нека не забравяме, че ти си офицер от разузнаването. Струва ми се, че си идеалният избор за подобна задача.
— Интересно какво ще каже по въпроса Крик? — попита Сейгън, имаше предвид майор Крик, командващия офицер на „Хвърчило“.
— Нищо няма да каже, защото не съм го информирал. Това е секретна информация и аз го изключих от кръга на посветените. Доколкото е в течение, получили сте трима новобранци — и нищо повече.
— Това никак не ми харесва — намръщи се Сейгън. — Ама никак.
— Не те питам дали ти харесва. От теб се иска да поемеш задачата. — Той сръбна от чая.
— Не желая Дирак да участва в мисии, при които ще се срещаме с рреи и енешанци.
— Важното е да се отнасяш с него като с всеки друг войник от твоето отделение.
— Ами ако загине — като всеки друг?
— Моли се да не е от „приятелски огън“. — Сцилард я изгледа над ръба на чашата.
Сейгън премълча. Келнерът понечи да се приближи до тях, но генералът го прогони раздразнено.
— Искам да покажа този файл на един човек — рече тя.
— Информацията е строго секретна, по очевидни причини — възрази Сцилард. — Всички, които трябва да знаят за нея, са осведомени, а не желаем кръгът да се разширява. Дори Дирак не е в течение на собствената си история. И така трябва да остане.
— Искате от мен да приема под свое командване войник, който представлява огромна заплаха за нашата безопасност. Щом е така, позволете ми поне да взема някои предпазни мерки. Познавам един специалист по функция на човешкия мозък и интегриране на МозКом. Струва ми се, че съветите му могат да са ни от полза.
Сцилард обмисли предложението й.
— Човек, на когото вярваш?
— Мога да му поверя този случай.
— Той има ли разрешение за достъп до класифицирана информация?
— Има.
— Достатъчно високо, за да го забъркаме в тази история?