Кърт поклати глава.
- Съжалявам, друже!
Джо въздъхна.
- Трябва да говоря с туристическия си агеиг. Това пътуване отива от лошо към по-лошо.
Докато Кърт и Джо чакаха лампичката да светне в зелено, пилотите отпред спускаха огромния самолет над дърветата. От острова се надигаше насрещен вятър и ги затрудняваше. На практика летяха настрани, „рачешката”, както го наричаха пилотите. Проблемът бе, че не можеха да спуснат джипа, защото щеше да се катурне настрани и да убие и двамата вътре.
Помощник-пилотът следеше уредите, а пилотът управляваше машината с очила за нощно виждане.
- Трийсет метра над земята - докладна помощникът.
- Не мога да сниша още, докато не подминем дърветата - отвърна пилотът.
- Ще сме над мястото след десет... девет... осем...
Дърветата най-после свършиха и пилотът видя дългата тънка ивица на затревената писта. Върна курса леко вляво и сниши машината почти до повърхността, като натисна рязко руля, за да изправи летежа.
Самолетът вече ревеше на едва десет метра над пистата, устремен право към дърветата на два километра отпред.
На един стол зад тях товарачът натисна ръчката и лампата в задния край на самолета светна от жълто в зелено.
- Пуснете товара! - рече той по иитеркома.
Сякаш мина безкрайно много време - всъщност не повече от няколко секунди, докато дърветата нарастваха пред тях. След това пилотът усети как самолетът се понадига, освободен от трите тона товар в задния отсек
Почти в същия миг по интеркома се чу и сержант Конърс.
- Готово! Товарът с пуснат. Повтарям, товарът е пуснат!
Пилотът натисна газта, а помощник-пилотът вдигна колесника.
- Издигаме се - рече помощникът, когато погледна към алтиметъра.
Пилотът чу, но не отвърна. Пистата бе едва километър и половина дълга, а дърветата - на няколкостотин метра.
- Лети, скъпа, лети! - мълвеше пилотът.
Двигателите ревяха свирепо, носът бе вирнат към небето и огромният самолет се опитваше да набере височина. Вдигна се току над дърветата, достатъчно близо, за да открият по-късно проверяващите механици зеленина по фюзелажа.
Преодолял опасността, пилотът изравни самолета и набра скорост, след което обърна на югозапад. Скоро бяха вън от Мозамбикския пролив. Едва тогава пилотът се замисли за съдбата на двамината, които бяха спуснали току-що, чудейки се дали ще доживеят до утрото.
Кърт и Джо пък се чудеха дали ще преживеят спускането. Последните трийсет секунди преди спускането самолетът сякаш маневрираше отчаяно. Когато лампичката светна в зелено, Конърс натисна червения бутон за изхвърляне на товара н извика „Давайте!“ или нещо по- добно.
Нито Кърт, нито Джо го чуха добре, защото свистенето на парашутите и рязкото падане обсебиха цялото им внимание.
Джипът пада две секунди. Кърт помнеше, че видя как самолетът се издига и завива надясно, докато автомобилът се хлъзгаше по повърхността върху палета, подобно на шейна, пусната по заледен склон. Първото им чувство бе, че някой прави жабки с тях по повърхността на езеро. После забавиха и плъзгането стана по-равномерно. Последните петнайсет-двайсет метра им се сториха по-гладки. И след това рязко спряха.
Пред тях самолетът едва успя да мине над дърветата, а по върховете припламнаха огънчета, където двигателите поопърлиха клоните.
В този миг и това, че дишаха, бе вълнуващо. Кърт и Джо се спогледаха, ухилени до уши.
- Добре, бих го повторил - рече замаяно Джо. - Даже бих си платил.
Кърт бе съгласен, но сега дългът ги зовеше. Той отвори вратата и освободи карабинерите, които държаха джипа към парашута от неговата страна. Джо стори същото от своята страна, затвори вратата и запали двигателя.
След миг се носеха по последните сто метра от пистата, към черния път, водещ на юг.
- Дано си приготвил карта - рече Джо, - защото не съм оттук.
- Просто следвай пътя - рече Кърт. - Имаме десет километра до целта.Г
49
Кърт и Джо се носеха в мрака по черния път. Бяха изключили маскировката на костюмите си и бяха навлекли отгоре им по един захабен гащеризон. Почти не виждаха какво има наоколо, но тази част на Мадагаскар беше покрита с тревисти равнини, разнообразявани от редки групи дървета.
Досега не бяха срещнали нито жива душа, нито къща, нито автомобил. Джо отпусна педала на газта, за да направи завой и джипът поднесе по разкаляния път. С мръсна газ той го върна по трасето.
- Винаги ли караш така? - скастри го Кърт, който с едната ръка здраво стискаше дръжката на вратата, а другата държеше така, че да следи джипиеса на костюма.