- Трябва да ме видиш в час пик! - не му остана длъжен Джо.
- Нещо ми подсказва, че не искам да те виждам.
- За прьв път закъснявам за среща, без да съм в задръстваме - намръщи се Джо.
- Тази част от Мадагаскар е рядко населена - отбеляза Кърт. Според картата най-големият град в радиус от осемдесет километра е Масоариво, с население от осем хиляди души.
- Имаме късмет значи. Едва ли ще срещнем друга кола.
Кърт беше съгласен с думите на Джо, но само донякъде. Автомобил можеше и да не срещнат, но въпросът с животните беше различен. На няколко пъти бяха подминавали стада овце и едър рогат добитък, струпани край места, където се бе събрала дъждовна вода.
- Внимавай обаче с кравите - рече той. - Ако си спомням добре, блъсна една на Азорските острови и ти се наложи да се биеш на ринга като част от присъдата за общественополезен труд.
- Обаче ме оправдаха накрая - изхили се Джо. - Съдът постанови, че кравата е виновна и я глобиха, че пасе без разрешително.
- Този път нямаме време да се явяваме пред съда - отвърна Кърт, усмихвайки се при спомена за случилото се, - нито пък имаме резервна предна решетка за джипа, така че внимавай.
Джо обеща да се държи прилично и натисна педала па газта.
На два километра от имота на Бревар Джо намали скоростта. Изключиха фаровете и сложиха очилата за нощно виждане.
- Виждам оградата отпред - посочи Кърт. - Спри тук. Ще скрием колата зад онези дървета.
Джо отпусна газта, после рязко завъртя волана и отклони джипа към високите до кръста треви отстрани.
Спряха край няколко ниски храста и странно на вид дърво, което се издигаше право нагоре, като бетонен стълб. Клоните му стърчаха на двайсет и пет метра над тях, точно около самия връх. Приличаше повече на огромен стрък броколи, отколкото на дърво. Наблизо растяха още няколко негови събратя.
- Все едно съм в детска книжка - каза Джо.
- Баобаби.
- Подобни дървета няма да ни скрият добре.
- Не би трябвало да имаме нужда от дървета с тези костюми - отвърна Кърт и свали гащеризона.
Джо стори същото, а Кърт махна очилата за нощно виждане и прикрепи мундщука за дишане. На кръста му бе малкият компресор със студен въздух.
После внимателно огледа оградата. Беше ръждива телена мрежа, на места пробита. Не забеляза някакви средства за наблюдение, но реши да не рискуват.
- Според джипиеса сме на около километър от имението. То трябва да се намира оттатък открития терен и после нагоре по висок склон - посочи Кърт. - Трябва да сме там за не повече от десет минути. Така ще имаме петнайсет минути термална невидимост, когато стигнем до стените.
Джо кимна и прибра сателитния си телефон в един от джобовете на инфилтрационния костюм. В другия сложи допълнителния пълнител на електромагнитната пушка.
- Мисля да тръгнем с възможно най-малко багаж и да оставим другото тук.
- Напълно съгласен. Да вървим!
Включиха костюмите, навлякоха качулките и настроиха очилата за нощно виждане. Кърт тръгна напред, прекоси пътя и се упъти към високите треви от другата страна. Крачеше енергично, за да премине по-бързо през оградата.
Джо го следваше по петите.
- Едно им признавам, тия костюми работят според описанието. На десет метра съм зад теб и едва те виждам. Даже с очилата за нощното виждане не си нищо повече от сянка.
- Тръгвам право към върха на онази могила - каза Кърт. - Стой близо до мен. Ако се изгубиш, изкряскай като птица или нещо подобно.
- Единствените птици, които мога да имитирам, са Уди Кълвача и патока Дафи.
- Това е отвратително! - изфъфли Кърт като Дафи. - Хайде, да вървим!
Джо го последва. С изненада откри, че му е по-лесно да се ориентира по звука от стъпките на Кърт през тревите и храстите, отколкото да се опитва да го види. Превалиха могилата и стигнаха до стръмен склон, който стигаше чак до гранитните образувания на границата на имота. До тях ясно се виждаха светлините на имението.
Кърт погледна часовника си.
- Имаме трийсет минути да потвърдим, че заложниците са вътре и да съобщим. Ако закъснеем, морските пехотинци ще се оттеглят.
Джо кимна и Кърт отново тръгна напред. Не можеха ла тичат, но и енергичният ход щеше да свърши работа. На половината път се сблъскаха с малко стадо рогати зебу. Говедата стреснато изправиха глави - подушваха, че приближава нещо, което обаче не можеха да видят.
Наостриха уши, започнаха да сумтят и да издават странни приглушени звуци. Няколко от тях се отдалечиха, уплашени от натрапниците, но Кърт и Джо вече ги подминаваха.