- На правилния адрес ли сме? - попита Джо.
- Да, ако търсим купон на колежанчета. Мисля, че е някакво казармено помещение. Изпускат парата.
Джо се огледа.
- Добре, какво следна?
Кърт сведе поглед към екрана на ръката си. Следващата сграда бе на сто метра. По-близо до стената на третата тераса.
- Право нагоре по пътя - рече Кърт. - Следвай ме, ако можеш.
- Трябва да побързаме - рече Джо. - След по-малко от пет минути ще се превърнем обратно в тикви.
Подминаха казармата и намериха друга пътечка. Следващата сграда приличаше на първата, ниска и неугледна, без прозорци, но отпред имаше охрана. Двама мъже стояха пред вратата, единият седеше на стол, подпрял крака на една кофа, а другият беше нарамил пушка.
Основният проблем бяха двете голи крушки, увиснали от дебел черен кабел над входа. Костюмите им не можеха да ги скрият на подобна светлина.
- Това ще да е - каза Кърт. - Ще намеря електропровода. Ти застани на позиция. Когато прекъсна тока, свали най-близкият с тейзъра. Докато вторият разбере какво става, ще сме отгоре му.
- Звучи добре.
Докато Джо заемаше удобна позиция, Кърт заобиколи бунгалото. Заоглежда се за кабела на електропровода. Откри мястото, където кабелът излизаше от земята и тръгваше по стената на сградата, прикрепен с ръждиви скоби и набързо го сряза.
Щом светлината пред сградата премигна и угасна, Кърт се затича към предната врата. Стигна, точно когато Джо улучваше правия пазач с тейзъра. Мъжът се изпъна като дъска, ала не издаде звук. Кърт чуваше само прищракването и припукването на тейзъра, докато пуска ток по тялото на мъжа и сковава мускулите му.
Другият пазач, онзи на стола, осъзна, че нещо не е наред и посегна към пушката си, но Кърт се хвърли отгоре му, преди да успее да я вземе. Притисна длан към устата му и го издърпа назад, като допря острието на ножа до гърлото на пазача.
- Гъкнеш ли, ще ти е за последно!
Пазачът застина и кимна. Шокът му се засили, като видя Джо да се появява изпод козирката на бунгалото като призрак от друго измерение. Джо приклекна, за да завърже другия пазач, а движенията му се превърнаха в хаос за сетивата, защото костюмът му сменяше постоянно цвета си. Кърт забеляза, чс заловеният от него мъж върти очи като ужасено животно.
- Държите някои от приятелите ни - прошепна той на пленника. - Тук ли са? В тази сграда?
Пазачът кимна.
Кърт погледна към Джо.
- Провери вратата.
Джо вече го правеше.
- Здраво заключена е.
- Ключовете!
Пазачът сс пресегна с разтреперана ръка към вътрешния си джоб и извади връзка с два ключа.
Джо взе връзката и отключи. След това открехна вратата.
- Тъмно е, не виждам никого.
- Сигурно съм отрязал тока към цялата сграда - рече Кърт, докато вдигаше пазача на крака.
Джо отвори вратата, а Кърт бутна пленника пред себе си, в случай, че някой ги атакува. За щастие, нищо подобно не се случи.
Кърт видя около десетина души в далечния край на стаята. Преброи трима мъже, три жени и седем деца на различни възрасти. Изглеждаха толкова уплашени от него, колкото и от пазачите. След всичко преживяно, Кърт не ги винеше.
- Всичко е наред - успокои ги той. - Тук сме, за да ви помогнем. Ще ви измъкнем.
Изглеждаха твърде уплашени, за да отвърнат, тъй че Кърт вдигна очилата си и извади фенерче. На не особено силната светлина отначало нито едно от лицата не му се стори познато, но две от децата приличаха на сина и дъщерята на Сиена.
- Ти си Танър, нали?
Момчето кимна.
- А ти си Елиз?
Момиченцето бе твърде уплашено, за да говори. Просто стоеше и мачкаше краищата на дрехата си.
- Всичко е наред - рече Кърт и отметна косата ѝ от лицето. - Ще ви заведем у дома. Къде е майка ви?
Елиз само се взираше в него, но Танър посочи пазачите.
- Те я отведоха.
Кърт обърна глава към пленника.
- Къде е Сиена Уестгейт?
- Не знам - рече той. - Отведоха я в имението, но не знам къде точно.
Един от затворниците пристъпи напред. Изглеждаше му познат.
- Видях те в тунела в Корея - каза той на Кърт.
Английският му беше с европейски акцент. Родният му език бе може би испански, португалски или дори италиански.
- Ти си Монтресор - рече Кърт.
Мъжът кимна.
- Казвам се Диего. Знам къде я отведоха. Онзи начело, Себастиан, има контролна зала на най-горния етаж. Оттам гледа всичко, мисля. Под него има мрежа от компютри. Когато ме водят в къщата, за да работя, обикновено мe водят там.