Докато ударният отряд летеше към имението, Кърт заобикаляше стените му. Светлините край палатът на Бревар бяха насочени нагоре - последните три-четири метра костюмът му нямаше да може да го скрие. Затова вместо да минава покрай тях, Кърт описа широк полукръг, подмина олимпийския басейн и стигна до задната част на сградата, където имаше широка веранда.
Кърт се качи на един стол, прехвърли се на верандата и се затича напред. Успя да отвори вратата и да се вмъкне вътре.
Благодарен, че не е включил алармите, той влезе в един коридор и се оказа сред произведения на изкуството, изкусно изработени гоблени и статуи - сякаш бе в музей.
Трябваше да открие стълбище, което води нагоре. Пое напред, но спря, зашото чу стъпки от един от съседните коридори.
Отдръпна се назад и се скри зад статуята на някакъв гръцки герой с лавров венец на главата. Притисна се възможно най-назад в сенките, докато фигурата отмине.
Беше Калиста. Раздаваше заповеди по радиото. Не видя Кърт, дори не погледна в неговата посока. Стигна до далечния край на коридора и влезе в някаква стая.
В дом с толкова много стаи Кърт знаеше, че ще му е трудно да открие вярната навреме, но Калиста му даде идея.
Кърт се огледа дали не идва още някой, излезе иззад статуята и се прокрадна към стаята, в която Калиста току що влезе.
51
Калиста бе готова за тръгване. С годините се чувстваше все по-потисната във фамилния дом, чувство, което през последните няколко месеца се засили. Взе малка раница от един от рафтовете в гардероба си и започна да си събира багажа.
Прагматик докрай, тя не се вълнуваше от дрехи и бижута. Важни ѝ бяха полезните неща: паспорти с няколко различни имена, пачки банкноти от различни валути, нож, пистолет и три резервни пълнителя. Единственият предмет със сантиментална стойност бе огърлица с увиснал от нея диамантен пръстен, принадлежал някога на майка им. Себастиан ѝ го беше дал.
Тя погледа огърлицата и след това я пъхна в един страничен джоб. Нищо друго в пищното имение нямаше значение зa нея. Всичко беше фалш. Картините, гоблените и мебелите бяха просто добри фалшификати. Така действаше семейството ѝ. Вдъхваха живот на лъжи.
Само конете щяха да и липсват. Докато мислеше зa любимката си Тана, което значеше „светлик“ на мадагаскарски, се сети, че Себастиан може да е опасал и конюшните с експлозиви, както и всичко останало.
Струваше ѝ се излишна жестокост. В очите ѝ човечеството не струваше и пукнат грош, но животните с цялата си невинност бяха съвсем друго нещо. Те нямаха тайни кроежи и щения и единственото, което искаха, бе да угодят на господарите си и да получат възнаграждение под формата на храна и подслон.
Тя затвори джобовете на раницата и реши да отиде до конюшните и да пусне животните. Нямаше защо да изгарят до смърт.
Преметна раницата на рамо, излезе от спалнята и прекоси всекидневната, право към изхода. Когато приближи, забеляза, че вратата е затворена, но не и залостена. Повече от странно - никога не я оставяше така.
Бръкна в раницата си и хвана пистолета.
- Съжалявам, Калиста! - чу се зад гърба ѝ. - Боя се, че играта приключи.
Тя застина насред крачка. Тембърът ѝ бе познат, както и спокойната и ясна реч. Кърт Остин бе зад нея.
- Хвърли раницата на пода и се обърни бавно!
Тя отпусна рамене и хвърли раницата в единия ъгъл. Завъртя се бавно и видя Кърт във викториански стол с висока облегалка, насочил смъртоносна на вид пушка към нея.
- Мисля, че и преди сме го правили.
- Така е - отвърна Кърт, докато се изправяше. - И ше продължаваме, докато не се получи както трябва.
Тя задържа поглед върху него. Инфилтрационният костюм някак не му подхождаше. Нe бе толкова хубав, колкото обикновено. Сякаш прочел мислите ѝ , той свали качулката.
- Как, за Бога, стигна дотук? - попита тя. - Имаме камери, пазачи, детектори на движението.
- Нищо не е неуязвимо.
Очевидно.
- Не можеш да очакваш да се измъкнеш жив - рече тя. - Подготвили сме се. Очаквахме да направите ход.
Той повдигна вежди.
- Наистина? Не ми се стори така. Хората ви пред предната порта са почти заспали. Бандата в казармата купонясва, все едно е избухнала Френската революция. Вече открихме заложниците и обезвредихме двама от пазачите ви. Останалите дори не са гъкнали.