- Тук има поне петдесет души, верни на братята ми и мен. Численото ни превъзходство е тотално.
- Засега - отвърна той.
Тя присви устни. Значи идваха подкрепления. Скоро. Брат ѝ седеше и бездействаше, глупаво вярвайки, че още не са в опасност. Чувстваше се раздвоена. Тя прокле брат си наум за високомерието му, и заедно с това ѝ се щеше да го предупреди.
- Ако вече сте спечелили, какво искаш от мен? Може би отговори? Още се чудиш какво ти се е случило на „Етернет“?
Той ѝ се усмихна - едновременно очарователен и горделив.
- Късно е за това. Знам какво се случи. Във всеки случай знам достатъчно. След като извадиха буболечката от главата ми, си спомних всичко.
Тя пристъпи леко от крак на крак.
- Тогава знаеш, че ако не бях аз, щяха да те убият и да те оставят да потънеш с яхтата, като всички останали, на които се натъкнахме.
- Самата ти предизвика проблема, тъй че няма голямо значение, че си ме спасила тогава. От друга страна, благодарение на теб оценявам в нова светлина колко е важно да помниш миналото. Реших да ти върна услугата.
- За какво говориш? - попита с досада тя. Разговорът вече ѝ дотягаше.
Той я огледа с леденосините си очи, обходи я с поглед, сякаш я претегляше. Накрая дръпна ципа на един преден джоб и извади сгънато парче хартия. Постави го на малката масичка между столовете, приглади го и се отдръпна от него.
- Погледни!
Тя се поколеба, но после внимателно пристъпи напред, пресегна се към хартията като към опасно диво животно.
Наклони листа към светлината и огледа набързо изображението.
- Какво би трябвало да е това?
- Семейство. Ако искаш вярвай, но това е твоето семейство. Истинското ти семейство.
Тя го погледна с подозрение.
- За какво говориш?
Той я наблюдаваше с професионална безучастност.
- Бревар не са твоето ссмейство, Калиста. Семейството ти е на снимката. Името на жената е Абигейл. Била е майка ти. Приятелите ѝ са я наричали Аби. Мъжът е Стюърт, баща ти. Двете момчета са Нейтън и Зак.
По някаква неясна причина започна да ѝ се гади.
- Очакваш да ти повярвам?
- Вгледай се в жената. В лицето ѝ. Бихте могли да сте близначки.
Не беше сляпа, виждаше приликата. Но въпреки това, думите му бяха пълни небивалици.
- Мислиш, че можеш да ме преметнеш ли?
Той не трепна.
- Не е номер. Майки ти е била телекомуникационен експерт, а баща ти е работил в сферата на сателитната навигация. И двамата са били изключително интелигентни, гениални, що се отнася до математика и технологии. Точно като теб, предполагам. Живели са добре в предградията, били са англичани. Но са се появили Бревар, отмъкнали са ги и са ги принудили да изчезнат от света, както ти стори със Сиена и децата ѝ. Били са разменна монета, били са употребявани за познанията си по същия начин, както сега вие - Себастиан, ти и останалите от извратеното ви семейство, правите със своите заложници.
Тя клатеше глава, изпълнена с ярост, която не знаеше как да овладее. Не ѝ бе привично да се гневи - обикновено беше студена и безчувствена. Защо думите му я гневяха толкова? Разбира се, че я лъже. Разбира се, че се опитва да я обърка. Но ако на него и приятелчетата му успехът им е в кърпа вързан, защо си прави труда?
Почувства порив да се хвърли към него и да го удуши с голи ръце. Дори да я застреля, поне няма да трябва да го слуша повече.
Тя рязко пристъпи напред.
- Лъжеш! - изстреля Калиста и заби юмрук в гърдите му, а после посегна към лицето му, за да му издере очите. Ала той бе по-бърз и силен. Хвана я за ръката и я спря. Завъртя я с гръб към себе си и кръстоса ръцете ѝ пред гърдите ѝ.
- Не лъжа! - рече в ухото ѝ. - И не се опитвам да те нараня. Но трябва да знаеш истина.
- Не искам да знам!
- Повярвай ми, искаш - рече той. - Защото тези хора струват повече от Бревар. Тези хора са обичали живота, не са се гаврили с него, не са го погубвали и ти си една от тях.
Тя продължи да се мята и се опита да го удари с лакът, но не успя.
- Знам що за ад е да се чудиш кое е истина и кое не - продължи той тихо. - Знам какво ти е. Живях така месени наред, но ти... Ти си живяла по този начин с години. Не мога дори да си представя как си успяла и какво ти е причинило всичко това.
- Нищо не ми е причинило! - викна тя, като се опита да го ритне и да се отскубне от ръцете му.