Той я обърна и се взря в очите ѝ.
- Баща ти е бил убит, докато се е опитвал да избяга. Разстрелян посред бял ден, а извършителят никога не е бил открит. Запушили са устата му и са го били. Изтезавали са го.
- Спри!
- За майка ти и братята ти е било още по-лошо. Открили са спасителна лодка от един кораб, полузаровен в пясъка, но не им е стигнала водата. Умрели са от обезводняване, отнесени от морското течение на двеста километра оттук.
Тя застина.
- Какво каза?
- Загинали са в морето - повтори той, - в лодка, почти изтърбушена от старост. Сигурни сме, че са я открили на стар кораб, заровен в реката на няколко километра оттук.
В ума ѝ проблесна образ, загнездил се като треска в мозъка ѝ. Нитове от тъмен метал, бушуващата река, отмитите наноси.
- Кораб - прошепна тя. - Стар железен кораб?
Втори проблясък. Беше нощ - само слаба лунна светлина, колкото да вижда пред себе си. Една жена я държи за китката, води я към хълма. Две момчета влачат малка дървена лодка, изкопали я бяха от една пещера, която бяха открили в пясъка.
- Лъжа! - противеше се Калиста.
- Истина! - рече той. - Твоята истина.
Вече бе спряла да се съпротивлява, умът ѝ се рееше хаотично. Той все така я стискаше, навярно защото не можеше да ѝ се довери. Но когато коленете ѝ се разтрепериха, тя почувства, че по-скоро я крепи на крака, за да не се строполи на пода.
Спомените заприиждаха. Гонеха ги мъже. В един от контейнерите се заби куршум. Водата се заизлива. Бедствие...
- Няма достагъчно вода - прошепна Калиста.
Още изстрели. Жената падна.
- Застреляха я - рече Калиста.
- Ранили са я - тихо отвърна Кърт. - Било е лека рана.
- Падна по хълма.
Жената се провикна.
- Оливия!
А у Калиста, само страх - ужасен водовъртеж от страх.
- Мамо! - извика едно от момчетата.
- Оливия, побързай!
Още изстрели... жената се обърна към тях и затича. Калиста просто стоеше на върха на хълма, а под нея майка ѝ и братята ѝ избутваха лодката във водата. Качиха се на борда и загребаха в мрака, движейки се бързо с течението. Усети как мъжете я подминават тичешком, стигнаха до брега и стреляха отново и отново в тъмното.
Тя обаче не трепна. Просто стоеше там и гледаше. Накрая стрелбата спря и един от мъжете дойде до нея и я хвана за ръката.
- Оставих ги да заминат без мен - прошепна тя на Кърт, раменете ѝ се разтресоха от ридания и Калиста се свлече на пода. Кърт я пусна внимателно.
- Не е имало достатъчно вода - рече ѝ. - Не е стигнала дори за трима.
През сълзи, цялата разтреперана, тя изведнъж се ядоса.
- Нямаш право! Нямаш право да...
Безумството на думите ѝ я накара да млъкне.
- Бревар са откраднали живота ти - започна внимателно Кърт. - Може би са разбрали какъв потенциал имаш. Разбрали са, че могат да те превърнат в една от тях. Може би са искали да те убият, но не са се решили. Но каквато и да е била причина, откраднали са живота ти. И животите на семейството ти и на много други хора. И ако им позволиш, ще откраднат живота на Сиена, на децата ѝ и на всички останали в онова бунгало.
Тя забеляза, че Кърт говори за „Себастиан“ и за „Бревар“, но знаеше и за собственото ѝ участие. За секунда искаше да му изкрещи, „Това съм и аз”, да се приеме каквато е и да му каже да върви по дяволите, но поривът отмина. Сълзите се върнаха неконтролируемо.
Защо пък името и спомените ѝ да не са фалшиви? Всичко друго край нея беше.
Кърт се премести пред нея и нежно избърса сълзите ѝ.
- Помогни ми да стигна до Сиена, преди да дойдат тюлените. Себастиан ще изгуби. Но не искам да я ползва като щит или да я убие от злоба, когато разбере, че всичко е приключило.
Калиста вдигна глава. По лицето му се четеше доброта и решителност. Белия рицар. Наистина беше той.
- Не е приключило - рече тихо тя.
- Скоро ще приключи.
- Не разбираш - отвърна Калиста. - Може би сте подранили, но той очаква реакцията ви. Има неприятни изненади за приятелите ти. Има и план за бягство.
- Не може да е знаел, че ще дойда.
- Не знаеше кой ще дойде, но знаеше, че някой ще дойде. Чакаше да се случи. Докато нашите хора се сражават с твоите, той ще взриви всичко във въздуха. Хакерските атаки ще спрат и той ще изчезне - ние ще изчезнем, а целият свят ще реши, че сме мъртви.
- Значи историята все пак се повтаря - каза Кърт. - Трябва да го спрем. Ще ми помогнеш ли?