Той забърза още повече, макар да не бе сигурен с какво и как би могъл да помогне.
53
Не само хаосът навън се увеличаваше. Вътре в имението Кърт и Калиста бяха в смъртоносна надпревара с хората на Бревар. Двамата почти успяха да се доберат до края на коридора, благодарение на това, че Кърт не спираше да стреля назад, за да държи на разстояние преследвачите им, когато се сблъскаха с нова група хора на Бревар.
На половината път до контролната зала Кърт и Калиста се озоваха под кръстосан огън - от двата края на коридора към тях летяха куршуми.
- Застани зад мен - рече Кърт на Калиста, докато отвръщаше на стрелбата.
- Трябваше да ми дадеш пистолет - каза тя.
- Имах причини да не го правя.
- Oще ли ти се струват разуми тези причини?
- Не толкова, колкото преди малко - призна той.
Старият дървен бюфет не им осигуряваше особено добро прикритие. Кърт не спираше да стреля, за да държи враговете им на разстояние. На върха на пушката имаше дисплей, на който се и зписваше оше колко изстрелa остават. Доста бързо там се появи нула. Кърт смени пълнителя.
Знаеше, че битката трябва да приключи, преди да е използвал и втория пълнител, така че пръсна лампите по тавана една по една, докато централната част на коридора не потъна в мрак. Нападателите на свои ред стреляха в главното табло и в останалата част от коридора съшо се възцари мрак. Това бе само от полза за Кърт.
- Влез вътре - рече той на Калиста и ѝ посочи вратата зад гърбовете им.
Тя се подчини безропотно.
Кърт се надяваше да подлъже двете групички да се изпозастрелят една друга и затова стреля няколко пъти към единия край на коридора, а после - към другия. После направи крачка назад и затвори вратата. Коридорът се изпълни с безразборна стрелба. Известно време щеше да им е трудно да различат собствените си изстрели от тези на Кърт, но той знаеше, че единственото, което успя да постигне, е да спечели малко време за себе си и Калиста.
Докато Кърт обмисляше следващия си ход, Калиста изтика един голям диван към вратата, така че страничната му облегалка да е под дръжката.
- Добра идея - каза той.
- Колко време мислиш, че имаме? - попита Калиста, докато влачеше и една тоалетка към дивана.
- Доста бързо ще се досетят, че не аз стрелям по тях. Но ще минат още минута-две, преди да съберат смелост и да се втурнат по коридора.
- А после?
Преди Кърт да отговори, над имението пропищя ракета. Кърт се обърна и видя бялата диря на още една да цепи нощния въздух.
- Себастиан - рече Калиста. - Все крие някое асо в ръкава. Тези ракети останаха от Акоста. Той движеше сделките с оръжие.
- Трябва да спрем това. Иначе никои няма да си тръгне жив оттук - заяви Кърт, след като направи бърза равносметка на случващото се.
- Трябва да стигнем до контролната зала. Всичко се контролира оттам.
Нямаше как обаче да прекосят коридора. Трябваше да намерят друг начин.
- Какво има още на този етаж? - попита той.
- Нищо, просто още стаи като тази. Все едно някой ден сме щели да ги пълним с придворни.
Очите на Кърт блеснаха.
- Това може и да ни е от полза - промърмори той под носа си.
Приближи се до стената, опипа я и заби юмрука си в мекия гипс. Повтори това упражнение няколко пъти. Конструкцията беше стандартна - дърво и гипс. Отстъпи назад и с отмерена прецизност насочи пушката и проби осем дупки от горе надолу.
- Какво правиш? - погледна го удивена Калиста.
- Харесвам преходни стаи - рече той. Засили се с няколко крачки, заби рамо в надупчената част от стената и мина от другата страна.
Калиста го последва. На бърза ръка повториха съшото упражнение и със следващите три стаи.
Ако стреляше с обикновена пушка, вероятно мъжете отвън щяха да го чуят, но електромагнитната не издаваше звук. Единствено, когато куршумите минаваха през гипса, се чуваха звуци, които на Кърт му напомняха библиотекар, работещ твърде енергично с печата си.
- Това е последната стая - каза Калиста.
Кърт провери зарядите на пушката. Десет. Само десет. За всеки случай отвори ципа на диагоналния джоб, кьдето държеше колта.
Като се надяваше да не срещнат съпротива, Кърт отиде до вратата, пооткрехна я и погледна навън. Хората на Бревар се бяха събрали при вратата на стаята, където бяха влетели двамата с Калиста, и се опитваха да я съборят.