- Приготви се - пошепна той на Калиста.
Точно когато мъжете в коридора успяха да разбият вратата и нахълтаха в стаята, Кърт и Калиста изтичаха тихо през коридора до стълбището.
- Два етажа по-нагоре - посочи Калиста.
Кърт се затича нагоре, взимайки по няколко стъпала наведнъж.
Тъкмо да стигне на посочения от Калиста етаж, когато се сблъска с трима мъже, които идваха отгоре. Кърт нямаше избор. Натисна спусъка. Железните куршуми минаха през първия и се забиха във втория. И двамата се строполиха на стълбите, като повлякоха и третия, който откри огън с узито си.
Няколко куршума улучиха нагръдника на Кърт и го блъснаха назад. Поне един бе улучил и Калиста, защото тя извика и падна по стълбите.
Кърт натисна долния спусък и заби тейзъра във врата на мъжа. Мъжът се изпъна на пода и се затресе.
Кърт задържа спусъка натиснат известно време, после се изправи и изтича напред, като ритна мъжа в лицето, все едно беше футболна топка. Главата на мъжа се отметна назад и той застина.
Овладял ситуацията, Кърт грабна узито и се върна при Калиста.
- Улучиха ли те?
- В крака - отвърна тя.
Кърт я издърпа нагоре към площадката. Бе ранена в бедрото. Кървеше, но не много, значи не беше засегната артерия. Toй бързо свали колана ѝ и го пристегна около крака ѝ като турникет.
- Мисля, че е счупен - каза тя. Опита се да се изправи, но дори с помощта на Кърт не можеше да стъпи на ранения си крак.
- Върви - каза тя. - Скоро ще заприиждат още. Ще ти пазя гърба.
Кърт се поколеба и ѝ подаде узито. Реши, че го е заслужила.
- Не го оставяй жив - рече тя. - Няма право да живее.
Кърт мълчаливо помогна на Калиста да се опре на стената, където щеше да има добро прикритие и удобен ъгъл за стрелба.
- Не ходи никъде - рече ѝ той. - Ще се върна.
- Всички така приказват - отвърна горчиво тя.
Той хукна към горната площадка. На пътя му се изпречи врата от стомана, заключена.
Кърт провери колко заряда има. Седем. Надяваше се да му стигнат.
Отстъпи назад и стреля в ключалката. Железният куршум я потроши като порцеланова чашка и Кърт влетя в залата.
Пред него скочиха двама пазачи. Той стреля в единия и бързо се прикри от куршумите на втория.
Без бавене се претърколи по гръб и отвърна на огъня. Смъртоносният изстрел проби един от компютрите на Себастиан и уби гарда на място.
Кърт се изправи и се огледа за Сиена. Зърна я в далечния край на залата. Себастиан я държеше пред себе си, опрял пистолет в слепоочието ѝ.
54
От мястото си Джо виждаше и чуваше сражението, вихрещо се по двете най-долни тераси на имението. В слушалките звучеше гласът на лейтенант Брукс, който даваше указания на хората си и търсеше възможности за атака, но всъщност отстъпваше. В тъмнината се виждаше горящият хеликоптер и червените дири на трасиращите куршуми, събиращи се на едно място от три посоки.
Джо натисна бутона за свръзка.
- „Дракон 1”, тук е Дзавала - започна той. - Обградени сте. Предлагам да изоставите позицията си и да тръгнете надолу по хълма.
Притиснат в скалната стена, лейтенант Брукс прие обаждането и за секунда млъкна сащисан. Никой от хората му не се казваше Дзавала. Тогава се досети, че така се казваше единия от океанографите.
- Дзавала, не можем да отстъпим, петима са ранени, двама критично. По-надолу няма прикритие. Ако не удържим стената, мъртви сме.
Белият шум бе сменен от гласа на океанографа.
- Ще мина отстрани и ще се опитам да облекча натиска по десния ви фланг.
Това определено щеше да помогне. Но наемниците на Бревар там бяха твърде много за сам човек, дори и да ги изненада.
- Изключено! - рече Брукс. - Враговете са поне двайсет. Ако искаш да помогнеш, справи се с картечниците и установката. Единственият ни шанс е да свалим и останалите си хора на терена, но не могат да се доближат на километър оттук, докато машините работят.
Отговорът се забави сякаш цяла вечност и Брукс се запита дали не са неутрализирали Дзавала, но след това гласът му отново се появи в слушалките:
- Ще видя какво мога да направя.
Брукс стреля иззад ниската стена и приклекна незабавно, а ответният огън посипа няколко парченца камък върху главата му.
Ефрейтор Уилям Долтън се примъкна към него и подсили позицията му.
- Какви са новините, лейтенант?
- Може би ще получим помощ - отвърна Брукс, - макар че никога няма да се примиря със срама, че ни спасява морски биолог.
- Е, поне е морски - каза Долтън.