- Имаш право - рече Брукс, стреля отново и пак приклекна до стената.
Джо се придвижи приведен към мястото, където предполагаше, че е установката. Ала вместо на установката, попадна на двете картечници.
Движеха се от ляво надясно, сякаш търсеха хеликоптерите в далечината. Той опря електромагнитната пушка на рамото си и стреля по стойката, където бяха качени картечниците. В миг наоколо пръсна хидравлична течност и картечниците застинаха.
- Първите петдесеткалиброви са обезвредени – рече той.
- Отлично! - отвърна лейтенант Брукс. - Виж дали не можеш да се справиш и с ракетната установка.
- Не я виждам - каза Джо.
- По-нагоре. Вероятно някъде в средата на лабиринта.
Джо се озърна. Виждаше стената на плета, но нямаше как да стигне до входа. А и лабиринтът бе сложен - съмняваше се, че ще стигне навреме до центъра му.
Пукотът на вторите картечници привлече вниманието на Джо и му хрумна друго.
Като се ослушваше за звука, той прекоси една малка градина, пълна със странни цветни храсти. В далечния ѝ край бе второто картечно гнездо. Джо се затича натам, но вместо да следят хеликоптерите в небето, картечниците внезапно се обърнаха към него и цевите им хлътнаха.
Джо се досети, че навярно охладителният компресор е вече празен и топлината му го издава, но нямаше връщане назад. Хвърли се в основата на стойката и се плъзна под нея, докато картечниците разкъсваха пръстта зад него.
Джо се хвана здраво за основата на стойката и стрелбата спря, макар картечниците да продължиха да се въртят ту насам, ту натам, отчаяно търсейки ъгъл, под който да го хванат на мушка. Нямаше смисъл, не можеха да застанат в този странен ъгъл на стрелба.
Джо кимна с благодарност на неизвестния конструктор на системата и обмисли възможностите си. Вместо да унищожи механизма, който насочваше и активираше картечниците, той реши да го разглоби.
И двете картечници подновиха обстрела и пръстта около него отново кипна, но нямаше как да го достигнат. Джо се намести до механизма и започна да къса жиците.
Оръжията в крайна сметка спряха да се въртят.
Джо остави пушката и се зае да оголва жиците. Вече беше свършил с голяма част от тях, когато радиото изпращя.
- Дзавала?
- Работя по въпроса!
- Каквото и да си намислил, действай бързо.
Опитвайки различни съчетания на жиците, Джо успя да принуди картечниците да се обърнат към центъра на лабиринта.
След още няколко опита, успя да ги повдигне. Сега само трябваше да стрелят. Вдигна глава към спусъчния механизъм. Самите оръжия бяха стандартни 50-калиброви картечници. Нищо екзотично - спусъците обаче бяха скрити под метален корпус.
Използвайки приклада на пушката си като сопа, Джо успя да разкърти корпуса. На спусъците беше инсталирана хидравлика, която се задействаше дистанционно. Джо нямаше време да я демонтира, затова просто хвана спусъчния механизъм и натисна.
И двете картечници затрещяха. Всеки четвърти куршум бе трасиращ, по което Джо прецени, че се цели малко високо. Сниши леко цевите и поднови стрелбата. Този път куршумите улучиха целта и разкъсаха батареята. Една от ракетите се взриви, а другата се изстреля, след което бързо свали нос и се заби в пасбищата оттатък стените.
Джо още стреляше, когато чу Брукс да вика останалите хеликоптери.
- Дракон 1” до всички! Зоната за спускане е чиста. Повтарям, зоната за спускане е чиста!
- „Дракон 3" пристига.
- „Дракон 4" пристига.
Джо скочи обратно на земята, вдигна пушката и зачака морскитс пехотинци.
55
В контролната зала на най-горния етаж на имението патовата ситуация не се бе променила. Кърт бе вдигнал смъртоносната си пушка, прицелил се беше в главата на Бревар, но той пък се бе скрил зад Сиена и притискаше лъскав пистолет към челото ѝ.
Като знаеше колко точно е оръжието му, Кърт бе сигурен, че може да убие Себастиан с един-единствен изстрел, но нервите реагираха странно при смърт. Себастиан можеше да се отпусне моментално или пръстът му да трепне на спусъка и да убие Сиена.
На Кърт му оставаше само още един куршум - друг повод за притеснение.
- Кърт - извика Сиена, - толкова съжалявам! За всичко съм виновна аз.
Той я погледна право в очите, опитвайки се да я успокои.
- Всичко ще е наред - обеща той. - Той ще те пусне.
- Така ли? - включи се Себастиан. - За да ме убиеш? Не мисля.
- Не мисля да те убивам - рече Кърт. - Има много други желаещи, които биха го направили с удоволствие. Ако Акоста не те докопа, ще го сторят севернокорейците или дори Тан Ранг, ако излезе от затвора. Маловажен си ми, жив или мъртъв. Плановете ти са съсипани. Каквото и да си измъдрил, заминава по дяволите още в този момент.