- Така ли? - попита Себастиан и изви вежди в преувеличена изненада. - Защото, ако оставя настрана думите ти, нещата се случват точно според плана ми.
Кърт не отвърна, не го интересуваха банални разговори с този тип, но можете да се прежали, ако така се увеличаваше възможността Себастиан да направи грешка.
- Очакваш да ти повярвам, че всичко е част от някакъв твой всеобхватен план?
- Моля те - продължи Себастиан. - Няма как да не ти е ясно, че можехме да те убием на яхтата на Уестгейт. Открили сте телата сред останките, трябва да са ти го подсказали. Питал ли си се изобщо защо те пожалихме?
Кърт мислеше по въпроса от известно време насам.
- Искали сте да запазите в тайна отвличането. Искали сте да твърдя пред света, че Сиена се е удавила. За да няма разследване.
- Тогава защо ти изпратихме снимките на Сиена в Иран? - продължи Себастиан. - Защо ти върнахме вярата, че е жива?
Кърт не можеше и да предположи. Всъщност, не вярваше и на една от думите му. Но му свършваше времето. Сражението отвън не се развиваше добре, а стрелбата от площадката на стълбите му подсказваше, че и Калиста едва успява да удържи фронта.
- Да не си глътна езика? - попита Себастиан. – Тогава аз ще ти кажа. Имахме нужда да задействаш всичко. От теб трябваше да започне преоценката в главите на самодоволните ти шефове. За да посеем съмнение...
- Няма значение какво си имал наум - прекъсна го Кърт, - свърши се. В началото може да си бил на крачка пред нас, но от Корея насам те настигнахме. Хората ни спират уязвимите си системи още сега. Когато утре започне работният ден, „Фаланга“ няма да я има. Премахваме я от всичките си системи.
Широка усмивка се разля по лицето на Себастиан. Нищо престорено нямаше в нея. Нито пък се усмихваше в очите на поражението. На Кърт му се струваше, чс е донесъл страхотни новини на Себастиан.
- Разбира се - рече мъжът. - Точно това очаквах.
- Лъжеш!
- Така ли? Попитай прекрасната си приятелка дали „Фаланга“ е компрометирана?
Кърт отказа да го направи, тъй че Себастиан сс обърна към Сиена.
- Кажи му!
- Истина е - рече тя. - Още е здрава. Протоколите на изкуствения ѝ интелект работят така, че не може да бъде хакната. Дори от мен.
Кърт присви очи. Сиена плачеше.
- Защо тогава е всичко това?
Себастиан каза:
- Защото от три години подготвям най-съвършеното престъпление на всички времена, а внезапната поява на „Фаланга“ почти провали всичко. Сега, благодарение на теб, на семейство Уестгейт и на предпазливите ви лидери, те я неутрализират вместо мен.
Кърт започна да разбира какво става.
- И я заменят със старите системи. Които знаеш как да разбиеш.
Себастиан имаше вид на човек, който се смята за гений, дори за бог. Машините и хората му печелеха битката навън, а най-добрите умове в електронната сигурност му бяха дали това, което не можеше да си вземе сам. Бяха свалили непробиваемата стена на „Фаланга“, заменяйки я на практика с вече прокопан тунел към целта му.
- Ще ограбиш световните банки - каза Кърт, спомняйки си върху какво бе работил Монтресор.
- Нищо чак толкова просташко. Кражба! Аз съм творец. Ударът ми ще е със стил.
- Какъв удар? Какво целиш?
- Федералния резерв - извика Сиена. - Сложил е вируси в банките от резерва.
- Млъкни! - провикна се на свой ред Себастиан, като я стисна за гърлото, за да млъкне.
Това принуди Кърт да помръдне напред и почти да стреля, но Себастиан реагира и отново постави Сиена между двама им.
- Федералния резерв? - повтори Кърт. - Не можеш да ограбиш Федералния резерв. Това е още по-глупаво от банков обир.
- Да. Ако мислех да влизам с взлом - отвърна Себастиан, а от думите му капеха гордост и отрова.
Кърт реши да го подразни още. Може би егото на Себастиан бе като на много други престъпници - тайно жадуваше светът да узнае колко са гениални. Несъмнено не би бил първият, който ще се хвали с престъплението си.
- Ако няма да ограбваш резерва, какво искаш тогава? Едва ли ще направиш депозит.
- Всъщност, в някакъв смисъл точно това ще направя.
Кърт не реагира.
- Имаш ли представа как резервът създава пари? - попита Себастиан.
- С печатни преси - отвърна Кърт, сещайки се за семейната история на Бревар