- Донякъде е така - кимна Себастиан - Но имат и по-ефективни начини, например обратни изкупуване на облигации. Когато решат, че някой инвеститор или облигационер заслужава да получи обратно парите си, просто сядат пред компютър, набират няколко числа и доларите магически се озовават в сметките на облигационера.
Себастиан се ухили широко.
- Няма да ограбя резерва. Ще използвам собствените им програми, за да създам облигации от нищото и заедно с това ше създам и доларите за изкупуването им. Няма да има липсващи суми. Няма да има загуби и нужда те да бъдат обяснявани или пък да се търси откъде идват. Сметките под чертата ще са брилянтни. Няма да крадем пари. Ще ги създадем.
- Разбира се - каза Кърт с презрение. - Ти си фалшификатор също като предците ти. Просто си по-модерен.
- Значи знаеш за тях?
- Бандата от река Клаар.
Вместо да изпита срам, Себастиан изглеждаше почти горд.
- Прадядо ми е бил гениален. Банкнотите му са били съвършени. Не са можели да ги различат от истинските. Не и докато времето не повлияе на боите. Затова е трябвало да изчезне. Така и сторил. Светът го търсил, но той изчезнал без следа.
- С цената на убийството на над двеста души на „Уарата“? - попита Кърт. - Не сте творци. Вие сте бандити и убийци!
- Виждам, че си подредил пъзела - рече Себастиан, сякаш правеше комплимент на Кърт. - Още една добра причина да си вървя.
- Нали не мислиш, че ще ти се размине. Системата има безкраен брой проверки, одитори, следователи.
Себастиан дръпна Сиена към себе си.
- Толкова ли си наивен? Всеки ден има буквално милиарди плащания. За месец трилиони долари сменят притежателите си. Да не мислиш, че всичко се пресмята от орди счетоводители със зелени пластмасови козирки, че се бъхтят някъде в задните стаички на някоя правителствена сграда? Всички проверки и одити се правят от компютърни програми. Познай кой ги контролира сега? Аз! Данните, които изплюват, ще удовлетворят дори малцината, които си правят труда да гледат нещо повече от най-горния и най-долния ред. Мога да те уверя.
Себастиан дръпна отново Сиена едно стъпало нагоре.
- Не можеш да си сигурен - не се предаваше Кърт.
- На този етап съм! - отвърна Себастиан. - А ако правителството ти в някакъв момент се усети, ще открият, че стотици милиарди долари са били създадени и прехвърлени в сметките на хиляди компании паравани, създадени от мен. Ще открият, че половината следи не водят доникъде, а другата половина водят до фондове на политически кампании в Америка и другаде по света. Ще открият милиарди, пренасочени през Китай, Иран, Северна Корея. И ще се изправят срешу ужасна дилема: да признаят истината и да разклатят доверието на целия свят в могъщия долар и да сринат международната финансова система, или да си замълчат, да затворят пробойната и да си кажат, че са си взели поука.
Кърт трябваше да признае, че думите на Себастиан не са лишени от логика.
- Може и да не го огласят на всеослушание, но ще те спипат.
- Ще мислят, че съм мъртъв - рече Себастиан и дръпна Сиена нагоре до последното стъпало и я бутна към една ниша в далечния край на стаята.
Там имаше блиндирана врата. Кърт не биваше да позволи на Себастиан да мине през нея със Сиена.
- Още крачка и ще те убия - рече той, - независимо от последствията!
Себастиан изгледа Кърт иззад Сиена. Така плътно се беше наместил зад нея, че виждаше Кърт само с дясното си око. Но и така стапаше ясно, че Остин ще стреля. Твърде много пъти бе губил тази жена и нямаше намерение да я губи отново.
На Себастиан му оставаше само едно. Без да пуска Сиена, той бръкна в джоба си и извади малко дистаннионио.
На Кърт му се стори, че е същото, което Калиста му подаде в тунела под Демилитаризираната зона.
- Ако мислиш ди ми угасиш лампите, позакъснял си. Обезпаразитиха ме.
- Не е зa теб - каза Ссбастиан. - А за нея.
Себастиан прошепна на Сиена:
- Да направим сделка. Твоят живот или тези на децата ти. Какво избираш?
Себастиан натисна един бутон на дистанционното и от центъра на двора се вдигна огнено кълбо - толкова огромно, че строши прозорците зад Кърт и из стаята се разлетяха стъкълца.
Кърт не помръдна, докато стъклените парченца се сипеха отгоре му.
- Това беше оръжейната - рече Себастиан на Сиена. - Ако продължаваш да се противиш или ако той се опита да ме спре, ще вдигна затворниците във въздуха и ще изпепеля децата ти.
Е, това е залог на сляпо, помисли си Кърт. Нито един от тях не знаеше дали затворниците са още в бунгалото. Бе възможно още да се крият и да чакат сражението да приключи. А може би Джо вече ги беше извел.