- Остави ме! - извика Сиена на Кърт, очите и бяха пълни със сълзи.
- Ще те убие! А после ще убие и тях.
- Моля те! - Сиена не спираше да го моли.
В този миг на вратата се показа фигура, която безпомощно се влачеше по пода.
- Братко! - извика фигурата. - Скъпи братко!
Появата на Калиста разсея Себастиан. Несъзнавано той премести поглед към нея. Пистолетът му се отдръпна от Сиена за миг и в този миг Кърт стреля.
Железният куршум улучи пистолета със седемстотин метра в секунда и го деформира. Чукчето падна и рязко удари куршума в гнездото му. Той се изстреля, ала тъй като не можеше да излезе през деформираното дуло, взриви пистолета и наоколо се разлетяха парчета.
В момента на експлозията оръжието все още беше в ръката на Себастиан. Шрапнелите от пистолета го раздраха като нокти на разярено животно.
Изпаднал в сляпа ярост, Себастиан блъсна Сиена към Кърт, хвана дръжката на вратата и се опита да я затвори.
Кърт хвърли пушката и се пресегна за колта в джоба си. Бутна Сиена встрани, изпъна ръка, дръпна ударника и стреля.
Трясъкът отекна в стаята.
Едрокалибреният куршум облиза края на затръшващата се врата и улучи Себастиан. Той залитна назад като ритнат от кон. Удари се в стената на нишата и падна на една страна, а вратата се тръшна зад него и го скри от погледа на Кърт.
Кърт се втурна напред и натисна бравата. Не беше заключена. Отвори, готов да стреля, но нямаше защо. Себастиан лежеше мъртъв до стената.
Дистанционното падна от ръката му и Кърт се поуспокои, ала миг след това видя на малкия екран нещо подобно на дълга стрелка на часовник, чертаеща червен кръг.
- Бягай! - извика Кърт и се хвърли към Сиена, като я подхвана, за да я вдигне на крака.
В далечината се чуха експлозии. Първо бунгалата на затворниците, след това казармите и после двата хеликоптера в хангара.
Кърт помогна на Сиена, а след това и на Калиста.
Обърна се към вратата, но беше късно. Поредица от експлозии ризтърси имението. Взривовете се приближаваха кьм тях като ревящ товарен влак.
Kърт осъзна, че няма друг изход и бутна Сиена към счупените прозорци и верандата зад тях.
- Скачай! - извика ѝ той.
Сиена скочи, без да задава въпроси, а Кърт се засили заедно с Калиста през ръба секунда по-късно. Във въздуха уссти как експлозиите приближават. Части от имението отляво и отдясно бяха взривени едновременно. Контролната зала лумна в пламъци миг след като Кърт, Сиена и Калиста потънаха към дъното на олимпийския басейн .
Краката на Кърт докоснаха дъното на четири метра и той вдигна глава. През кристалните води на басейна огнените езици изглеждаха почти красиви.
Последва буря от отломки, включително капки напалм, които останаха да горят на повърхността на водата, както и камъни от къщата, които западаха край тях като метеори.
Кърт сграбчи Сиена, за да не ѝ позволи да излезе над водата. Втора огнена вълна блъвна над тях, а после всичко стихна.
Кърт можеше да остане на дъното още минута, но Калиста се мъчеше да се отскубне. Едва ли бе готова за скока. Той я притисна здраво и се оттласна по-далеч от къщата. Показаха се на повърхността, а около тях все още се сипеха последните отломки.
Докато помагаше на Калиста да се държи над водата, Кърт се огледа наоколо. Сякаш света се беше запалил. По-високите етажи на имението бяха взривени без остатък, а по-ниските бяха погълнати от пламъци.
- Натам! - Кърт посочи към далечния край на басейна.
Сиена заплува натам, а Кърг се обърна по гръб и я последва, като влачеше Калиста. Когато дълбочината намаля, стъпиха на дъното и извървяха последните няколко метра.
Кърт мерна приближаването на някакви хора. Той завъртя барабана на стария пистолет и се подготви за поредната схватка, но го спря познат глас.
- Леко, каубой! - извика Джо Дзавала, докато излизаше от мрака.
Кърт свали оръжието, а иззад Джо се показаха неколцина тюлени.
- Кърт, това е лейтенант Брукс - рече Джо. - Лейтенант Брукс, представям ви Кърт Остин.
Брукс се усмихна на Кърт, но разпозна Калиста и вдигна оръжието си.
- Спокойно! Няма проблем! - каза Кърт и вдигна ръка.
- Тя е една от тях - настоя Брукс.
- Не е - отвърна Кърт. - Оказа се, че не е една от тях.
Брукс взе бързо решение. Свали оръжието и включи радиото.
- Доведете медиците! - нареди той. - Имаме още един ранен.
Още преди да пристигне екипът, Брукс приклекна до Калиста и започна да превързва раните ѝ.