- Ами децата ми? - попита Сиена. - И останалите?
- Живи и здрави са - успокои я Джо. - Изпратих ги за сладолед, още щом започна престрелката.
Брукс допълни:
- Прескочили са стената и са се намерили с двама от момчетата от „Дракон 3“
- Къде са сега?
- „Дракон 4” отиде да ги вземе - обясни Брукс. - Вече са на път към „Батаан“.
Сиена си пое дълбоко въздух и отново се разплака, но този път от облекчение.
- Значи победихме? - усмихна се Кърт.
- Победихме - отвърна Джо. - Докато си си правил нощно къпане с две красавици, ние, останалите се мъчехме да обърнем битката в наша полза.
- Радвам се да го чуя - каза Кърт. - А как, господа „останали“, ще се измъкнем оттук. Май че не ни стигат хеликоптерите.
- Ще натоварим докрай „Дракон 3“ с ранените - обясни Брукс. - Останалите ще тръгнем пеша към брега. Военната мощ на Малагаскар с доста ограничена, а и сме на километри от важните им места, но не искам да се натъкнем на някои превъзбудени членове на съседската команда.
Кърт кимна.
- Пеш ли ще вървим?
- Не. Хората ми спасиха цяло стадо коне от конюшните на долната тераса. Ще яздим.
Калиста вдигна глава.
- И аз ще яздя!
Брукс поклати глава.
- Не сте във форма за яздене, госпожо. Ще ви качим на хеликоптер.
Калиста изпъна гръб и го стрелна мрачно.
- Казах, ще яздя! Освен това някой трябва да ви води.
- Мисля, че и сами можем да намерим океана - не се предаваше Брукс.
- Повярвайте ми - включи се Кърт, - няма смисъл да спорите с нея.
- Както искате - сви рамене Брукс.
След няколко минути стигнаха до конюшните. Последните хеликоптери бяха кацнали на едно пасбище наблизо.
Сиена прегърна Кърт.
- Дължа ти всичко - прошепна в ухото му тя. - Живота си, семейството си... Как мога да ти се отплатя?
- Живей - отвърна Кърт. - И кажи на съпруга си, че съжалявам, задето го ударих.
Сиена го погледна объркано.
- Дълга история. Но като знам какво е преживял, може и да не си го спомня.
Тя кимна, отново сс разплака, но и се усмихна през сълзи. Прегърна го и се качи на хеликоптера.
Когато машината се отлепи от земята, Кърт влезе в конюшните. Калиста вече бе яхнала един кон, останалите около нея също се подготвяха.
Кърт се покатери на едно яко животно и хвана юздите.
- Гледай ти - каза Джо, - наистина съм кавалерията. Даже яздя кон!
Само Кърт се засмя, защото никой друг не схвана шегата.
Излязоха навън в колона по един, минаха по главната пътека и излязоха сред тревистите равнини, а зад тях палатът на Бревар и лудите му мечти изгаряха до основи.
Кърт забеляза, че Калиста дори не поглежда назад. Вместо това ги води по една пътека, която самата тя бе проправила през годините.
Едва сега тя осъзна защо винаги я теглеше към странната могила, където бе заровен корабът. Едва сега си спомни как истинските ѝ братя бяха говорили за спасителна лодка. След това си спомни и Себастиан, още момче, с Еган и Лорен, как скриваха това, което майка ѝ и братята ѝ бяха изкопали.
Два часа по-късно стигнаха до брега, където широкият плаж посрещаше бавните вълни. Там лейтенант Брукс нареди да спрат, обади се по радиото и запали слаб прожектор.
Не след дълго от тъмнината се показаха две високоскоростни надуваеми лодки, с по двама души в камуфлажни униформи и с боядисани лица. Навлязоха в плитчините, изключиха двигателите и спряха до ниския вълнолом.
- Някой да е поръчвал водно такси? - попита един от мъжете.
Докато морските пехотинци наблюдаваха брега и в двете посоки, Кърт помогна на Калиста да слезе от коня. Беше премръзнала и пребледняла. Потърка звездата на носа на животното и му прошепна нещо - да бяга на свобода. Конят се отдалечи в галоп по брега, а Калиста почти се строполи. Кърт я вдигна на ръце и я отнесе до прибоя, а тя се хвана здраво за врата му.
- Трябваше да съм се махнала оттук преди двайсет и седем години - прошепна тя.
- По-добре късно, отколкото никога.
Отнесе я до най-близката лодка и внимателно я остави там. Качи се след нея, а след него се качи и Джо. Морските пехотинци пък напълниха втората. След секунди двете лодки пореха вълните.
Само Калиста се изненада, когато от водата сс издигна огромен черен силует и позволи на лодките да се качат на гърба му.
Групичка моряци им помогна да слязат от лодките и ги упътиха към люка, откъдето да влязат. Отведоха Калиста в лазарета, а командирът на кораба се здрависа с Кърт и Джо.