- Добре дошли на „Охайо“ - каза той. - Разбрах, че работите за Дърк Пит в старата организация на Джим Сандекър, НАМПД.
Те кимнаха.
- Предавам поздравите им и на двама ви - каза командирът. - Освободете си време за брифинг утре сутрин. Значи след час и четиресет минути.
- Такъв ни бил късметът - измърмори Кърт.
- Ти поне поспа три дни в Корея. Представи си какво ми е на мен - оплака се Джо.
Кърт се засмя.
- Аз ще отида на брифинга - каза той, - но искам да предам криптирано съобщение, преди да се гмурнем. Възможно ли е?
- Разбира се - каза командирът. - Какво да напишем в съобщението?
- Сложно е. В общи линии, искам някой да обяви почивен ден на всички банки утре. Може би дори до края на седмицата. За всеки случай.
56
В последните часове на нощта „Уарата“ най-после се завърна у дома. Макар да се чуха гласове да отложат пристигането ѝ до сутринта, Пол не се съгласи. Струваше му се, че и без това корабът достатъчно се е забавил.
Побутван от „Седжуик“, „Уарата“ влезе в почти пустото пристанище. Докато наближаваха пристана, Пол видя нещо, което нямаше да забрави. Сякаш половин Дърбан се бе събрал, хиляди хора стояха смълчани със свещи в ръце, опасваха и входа към пристана, и самия него.
Нямаше светкавици на фотоапарати, нямаше представители на града, които да изнасят речи. Това - по-късно. Просто тази нощ народът на Южна Африка приветстваше кораба с добре дошъл у дома.
На борда се качи високопоставен офицер от Южноафриканския флот и Пол мy предостави командването. От този миг насетне на него му се искаше само да намери Гамей и да я прегърне.
Вярна на думата си, тя го чакаше в края на подвижното мостче. Прегърнаха се и закрачиха към пристана. Никога в живота си Пол не беше виждал толкова много картички, цветя и венци.
Спря до една снимка - мъжът на нея му се стори познат. Снимката бе черно-бяла, виждаше се едър мъж с дебели мустаци. Отдолу беше името му, както и поста му на кораба, огняр, на борда на „Уарата”, причислен към задния котел.
Пол не вярваше в духове, но се запита дали пък не е възможно...
Хванати за ръце, той и Гамей прекосиха пристана, без да продумат.
57
Подробностите в съобщението на Кърт уточняваха какво е научил за плана на Бревар. А когато президентът и шефът на Федералния резерв бяха уведомени за плановете на Себастиан, те наложиха тридневен мораториум върху всякаква дейност на Резерва.
Междувременно Монтресор, Сиена Уестгейт и останалите хакери доброволно споделиха всичко, което са били принудени да сторят, всички вируси, „гюмета“ и задни вратички, докато една по една опасностите не бяха неутрализирани.
След дванайсет часа на „Охайо“, Кърт, Джо и Калиста бяха прехвърлени на кораб за Дърбан. Лейтенант Брукс и хората му пък бяха прибрани от хеликоптерите си и върнати на „Батаан“, след като тържествено обещаха никога да не се подиграват на океанографите.
Когато наближиха пристанището, Кърт и Джо с възхищение се взираха в „Уарата“, у дома след всички тези години. Хиляди букети се трупаха пред кораба, а вече започваше и работата по почистването и реставрацията. Правеха се планове част от кораба да се превърне в музей, а останалото - в плаващ паметник на двеста и единайсетте пасажери и екипаж, изчезнали преди повече от век.
Бяха открили дневник в лазарета, който даде отговор на много въпроси. За жалост наследниците на загиналите трябваше да разберат, че онези, които не са били убити при отвличането на кораба, са били изоставени в спасителни лодки и са се удавили в бурята на следващия ден. Планираше се след няколко дни да направят панихида с почести.
Когато стигнаха до пристана, Кърт се огледа за познати лица.
- Мислех, че Пол и Гамей ще са тук - каза разочаровано той.
- Пратиха ми съобщение. На двойна среща са с Дюк и Елена. Щели да се отбият на някое стрелбище, за да докажат веднъж завинаги кой е спасил „Уарата“.
Кърт вдигна рамене. Нищо не разбираше. Макар Пол и Гамей да ги нямаше, посрещна ги привлекателна жена с бяла рокля, която добре контрастираше с канеления ѝ тен. Махаше и викаше нещо на Джо.
- Не знаех, че имаш приятели в тази част на света - каза Кърт, макар че Джо сякаш имаше приятели във всяко пристанище.
- Тя е репортерката, която написа статията за спасителната операция - как те измъкнах от пастта на разгневения океан - обясни Джо. - Посближихме се, докато ти се възстановяваше.
- Е, ако някой от нас е заслужил почивка, това си ти. Ще се видим във Вашингтон.