Джо кимна, прекоси подвижното мостче и тръгна с привлекателната жена.
Докато и другите слизаха на брега, Кърт се обърна кьм Калиста. Възстановяваше се, но изглеждаше изпита и измъчена.
- Какво ще се случи с мен? - попита тя. - В затвора ли отивам?
Кърт си пое дълбоко дъх.
- Много хора имат въпроси към теб - призна той. – ФБР, Интерпол, Скотланд Ярд... Но и се ползваш със смекчаващи вината обстоятелства. Освен това ни помогна в ключов момент и вече предостави информация за останалите заговорници.
Тя се поразведрн и сведе глава към стъпалата си. Долната част на десния ѝ крак бе гипсирана, а проследяваща халка на глезена ѝ напомняше, че не е свободна. Южноафриканската полиция и британското консулство възнамеряваха да я следят, докато решат съдбата ѝ. Бяха ѝ съобщили, че ще ходи навсякъде с придружител - един от дърбанските полицаи вече я чакаше в края на подвижното мостче.
Определено нямаше изгледи да я освободят скоро. Калиста се обърна към Кърт.
- Ще ме посещаваш ли в затвора? Сигурна съм, че през повечето време ще съм в изолатора.
- Разбира се. Ще ти донеса торта с пила - засмя се той.
Тя вдигна вежди.
- Най-малкото, което мога да направя - каза той. - Колкото до мен, вече си част от глутницата.
- Глутницата? - изгледа го недоумяващо тя.
Нямаше намерение да ѝ обяснява.
- Когато ти се освободи време, прочети „Книга за джунглата“. Ще ти се изясни.
Калиста кимна и се обърна към пристана - групичка хора излязоха от една от чакалните и застанаха пред кораба в очакване. Приличаха на три поколения от едно семейство. Една двойка с посинели коси, трима души на около трийсет-четиресет години и няколко деца.
- Не знам дали ще мога... - каза тя.
- Това е семейството ти - окуражи я Кърт, - истинското ти семейство. Дошли са чак от Англия.
- Какво ще си помислят за мен? Какво ще им кажа? Вършила съм ужасни неща.
- Ще те видят като блудна дъщеря - каза Кърт. - Ти си отплатата им, задето не са изгубили надежда през всичките тези години. Ще ти разкажат за майка ти и за баща ти. Честно казано, ако прилича на моите фамилни събирания, няма да можеш да се вредиш и за думичка.
Тя оценяваше думите му, но страхът я вцепеняваше.
- Не мога! - повтори Калиста и тъжно поклати глава.
- Калиста не може - отвърна Кърт, - но Оливия може. Помниш ли как пусна коня на свобода? Пусни и Калиста да си ходи. Време е.
Тя вдиша дълбоко, очевидно се мъчеше да се подготви за вълните от бурни емоции. Обърна се към него и смени темата.
- Наистина трябваше да ме целунеш на яхтата на Акоста. Много беди щяхме да си спестим.
Кърт се засмя. Бронзовата кожа край очите му се набръчка, а бузите му се надиплиха.
- Силно се съмнявам, чс целувка от мен би променила живота на когото и да било.
- Щеше да е хубаво да разберем - отвърна тя.
Още усмихнат, той бавно се приведе към нея. Погали я по бузата и хвана лицето ѝ в шепи, придърпа я внимателно и устните им се докоснаха леко, но продължително.
Когато се разделиха, тя също се усмихваше.
- Хм, беше доста добре - рече тя.
Кърт се засмя.
- Върви при семейството си. Чакат те от трийсет години.
Тя кимна, погледна го за последно и позволи на един от офицерите на кораба да ѝ помогне да слезе. Дърбанският полицай ги посрещна и я поведе към непознатото ѝ семейство.
Двайсет и шест часа по-късно Кърт минаваше през митницата на главния терминал на летище „Вашингтон-Дълес“. Бе изгубил всякаква представа за време, но навън бе тъмно. И като се има предвид колко пуст бе терминалът, или беше късна нощ, или ранна утрин. Всъщност, виждаха се само чистачи.
Кърт мина бавно край конвейера за багаж и спря, когато видя, че пред един от изходите са се събрали летищни полицаи. На пистата няколко автомобила с просветващи сигнални лампи бяха паркирали в кръг край частен самолет, с отворени врати и спусната стълбичка.
Любопитството на Кърт премина в изненада, когато двама агенти с анораци на ФБР въведоха на терминала Дейвид Форестър.
- Мътните ме взели! - измърмори Кърт.
Агентите вдигнаха глави, както и арестантът.
- Извинете, сър, ще се наложи да отстъпите - рече един от агентите.
- Няма проблем - чу се нечий глас.
Кърт не познаваше мъжа, но той него - да. Представи се.
- Трент Макдоналд от Лангли.
Кърт знаеше името - Макдоналд бе първият представител на ЦРУ, който бе споделил информация за евентуалното оцеляване на Сиена.