Себастиан Бревар чакаше в главното помещение на paзкошното си имение. Висок почти един и деветдесет, с мускулесто и добре поддържано тяло, с гладка смугла кожа и тъмна коса, разкриващи южнофренския му произход, Бревар беше красив мъж в разцвета на силите си. На четиредест и две години косата му все още беше гъста и махагоново тъмна и подчертаваше светлите му почти лешникови очи. Лицето му бе обрамчено от тънка, изрядно поддържана брадичка, която личният му бръснар подстригваше ежедневно. Излъчваше уверененост, която някои биха нарекли надменност, плод на привилигирования му живот като господар на дома.
Обичаше луксът, но единственото бижу, което носеше, беше златния пръстен на баща си.
Имението му бе същински дворец в стил френски барок от осемнайсети век. В земите край имението, терасирани по склона на огромен хълм, бяха разположени конюшни, грижливо оформени градини, фонтани и дори лабиринт от жив плет, разположен на няколко десетки декара на втората тераса, точно под сградата на имението.
Самата къща се отличаваше с изискан разкош. Подът на залата, която в момента прекосяваше Бревар, бе покрит с полиран италиански мрамор. Дорийски гранитни колони поддържаха високия таван, а между статуите и изкусно бродираните гоблени се виждаха великолепни картини.
Подобно на дома си и Себастиан изглеждаше безупречно. Беше облечен в елегантен костюм, който струваше колкото малък мерцедсс, а краката му бяха обути с копринени чорапи и обувки от крокодилска кожа зa поне две хиляди долара. Под скъпото сако се виждаше петстотиндоларова официална риза с френски ръкавели и диамантени копчета на тях.
Вярно е, че имаше важна среща следобед, но той беше убеден, чс притежава привилегия да се облича като крал. А и така улесняваше хората бързо да разберат къде им е мястото. За онези пък, които работеха за него, не оставаше съмнение, че шефът им върви по пътя на славата.
В дъното на залата го чакаха двама души - братята му Еган и Лорен. Те също знаеха колко важна е днешната среша.
- Наистина ли смяташ да развличаш пратеника на Акоста? - попита Лорен. - Вместо да го забавляваме, трябваше да го убием, задето ни предаде.
Лорен, няколко години по-млад от Себастиан, винаги бе готов да налети на бой, защото не знаеше друг начин да се справя с проблемите. Въпреки опитите на Себастиан да го научи на нещо, Лорен така и не успя да схване, че манипулацията е по-доходоносен и по-ефективен метод от пряката конфронтация.
- Остави тревогите на мен - погледна го снизходително Себастиан. - Само провери дали отбраната ни е готова в случай, че не можем да избегнем схватката.
Лорен кимна и се отдалечи. Преди години двамата имаха сериозни сблъсъци, но накрая Лорен прие водачеството на по-големия си брат.
- Ами експлозивите в оръжейната? - попита Етан. - Някои от мунициите, които Акоста остави, са доста нестабилни.
- Ще ни влязат в работа - успокои го Себастиан.
Еган беше най-младият от тримата и все гледаше да угоди на всички. Себастиан смяташе последното за слабост, но когато баща им почина, Еган беше едва на четиринайсет и нямаше възможност да се научи на мъжка твърдост от първа ръка.
- Ще ти приготвя списък - каза Еган и излезе от залата.
Себастиан остана сам, но миг по-късно тишината беше нарушена от тропането на токчета по мраморния под. Бревар се обърна. Приближаваше слабичката фигура на най-младия член на семейството.
Калиста беше петнайсет години по-малка от него и беше толкова различна от братята си, колкото деня от нощта. За разлика от тях, тя се обличаше като човек от простолюдието. Макар и с повече стил, помисли си той. Днес Калиста беше облечена в черно от главата до петите. Тя небрежно махна каубойската си шапка и я сложи на главата на една безценна статуя.
Късата ѝ коса бе боядисана във въгленовочерно, точно както и маникюрът ѝ, и се беше намацала с толкова много сенки, че приличаше на миеща мечка в очите.
- Здравей, Калиста - поздрави я Себастиан. - Къде се губиш?
- Пояздих - отвърна тя.
- И си се облякла като за погребение, както виждам.
Тя свойски преметна ръка през раменете му и накриви изрядната му вратовръзка.
- Хм, това ли си планирал за днес, погребение?
Себастиан я изгледа строго и тя отстъпи назад. Той си оправи вратовръзката и отвърна, без да увърта:
- Да, ако Акоста не ни върне отнетото.
- Значи Рене ще дойде насам? - наостри уши Калиста.
- Личният ти интерес към него ме тревожи - стрелна я строго Себастиан. - Той е под твоето ниво.